Новият български игрален филм „Доза щастие“ успя да се нареди в Топ 5 по гледаемост сред българските филми от последните 5 години само за 2 седмици след старта на голям екран. В създаването му се оказа че има и старозагорска следа. Това е подкрепата на Болница „Тракия“, която е една от първите компании, подкрепила осъществяването на проекта. За успехът на „Доза щастие“ разказа актьорът Александър Алексиев („Възвишение“, 2017), който играе една от централните роли в новия филм и е един от неговите продуценти.

- Г-н Алексиев, измина месец от премиерата на новия български филм „Доза щастие“. Как се приема той от българската публика и по-конкретно от младите хора?
- Успехът на „Доза щастие“, признавам, е много впечатляващ дори за нас, неговите автори, които бяхме едни от малкото, които вярваха, че подобен филм може да има успех. Изключително сме впечатлени от посещаемостта на филма през първия месец като брой хора, влезнали в киносалоните. Само през първите 2 седмици са го гледали над 15 000 души, което го поставя в Топ 5 на най-гледаните български филми за последните 5 години. За мен това е истински феномен и в някакъв смисъл дори революция поради факта, че „Доза щастие“ не е комерсиална комедия. Знаем, че комедията е жанр, който лесно пълни залите, а „Доза щастие“ е драма по действителен случай, базирана на романа на Весела Тотева. Историята засяга един много тежък пробелм, за който не се говори достатъчно. Успехът на „Доза щастие“ разруши един мит - че по-социалните и по-сложни като проблематика филми нямат никакъв шанс на българския пазар.

- Какво ви накара да се захванете с филм по романа на Весела Тотева?
- Това е каузата на нейната история, която залегна и във филма - той да се превърне в своеобразна превенция срещу дрогата сред младите хора. Нашият филм вече стигна до хиляди, хиляди деца, които с всеки месец стават все повече. Отделно авторският екип прави срещи с учениците от много училища. Провеждаме дискусии по темата за дрогата и за зависимостта от наркотиците, за проблемите, които идват след кратките мигове щастие. И знаете ли, срещаме удивително добри реакции от децата, които често задават изненадващо добри въпроси. Например, по какъв начин можем да помогнем на свой приятел, ако знаем, че той има такъв проблем? Ние не си позволяваме да даваме отговори. Насочваме ги към наши партньори психолози, които им дават професианални съвети.
Аз вярвам, че тази история, както и книгите на Весела Тотева заедно с другите филми на подобна тематика по света, могат да накарат един човек, който е на ръба да прекрачи границата, да осъзнае дали е готов да постави живота си на карта заради едно моментно удоволствие!
- Какво знаят децата за дрогата?
- Оказва се, че децата не са много информирани, че дрогата може да доведе до пристрастяване и то в толкова пагубни мащаби. По време на дискусията едно от децата призна, че когато преди няколко дни е гледало филма, той му е помогнал да се раздели със зависимостите си и че днес вече вярва, че отново се е върнало на правилния път. Детето ни благодари за този филм! Това за най е най-голямата награда.
- Как реагират на лентата родителите и учителите?
- Непрекъснато получаваме писма от родители и учители, които казват, че благодарение на „Доза щастие“ успяват да провокират дискусии и децата им да осъзнаят сериозността на проблемите с употребата на наркотици. Все още нямаме точни данни, но голямата част от гледалите филма са млади хора, ученици. Това е така благодарение и на подкрепата на Министерство на образованието. Убеден съм, че ефектът от филма ще може да се измери пълноценно по-нататък във времето. Вярвам, че в един недалечен ден на улицата ще ни срещат деца и ще ни казват: „Хора, заради тоя филм не съм пробвал нищо, защото че той ми повлия да не посягам към наркотиците“. Днес ние посяваме едно семе, от което след време ще берем добри плодове.
- Защо този филм достига толкова близо до младите хора? Не е ли твърде тежък за гледане от тях?
- Филмът поставя тежки въпроси, но не е тежък за гледане. Все пак главната героиня, авторката Весела Тотева, успява да се измъкне от зависимостта. Тя се изчиства и поправя живота си благодарение на дъщеричката си и на вярата си, че е способна да го постигне в името на своето дете.
- Вече имате 5 или 6 роли в киното, но за първи път сте продуцент на филм. Как се чувствате в ролята и на актьор, и на продуцент едновременно?
- Знаете ли, аз по неволя станах продуцент. За мен този филм е кауза! Ще подчертая, че този филм е създаден без държавна субсидия. Но успях да намеря хора, компании и личности, които да дарят средства за заснемането му без да търсят каквато и да е изгода, без да искат продуктово поцициониране, без да настояват логото им да е по-голямо. Това са хора, които имат чувство за корпоративна социална отговорност и които са повярвали, че този филм може да промени нещо и да помогне.
- Една от тези компании е Болница „Тракия“, която е сред първите, приели филма и за своя кауза?
- В последната година и нещо Болница „Тракия“ е не само партньор, но и приятел на тази кауза. Ние сме в постоянна връзка с г-н Иван Колев, прокуриста на болницата. Скоро той ми се обади, за да ми подскаже, че БНР правят инициатива, която подкрепя кауза като нашата че мога да се свържа с тях. С Иван се провокираме взаимно. Това, че има хора като него, ми дава сили да продуцирам подобни проекти. След това открихме още десетина компании, без които филмът нямаше да се появи на бял свят.
Един от нашите дарители ме впечатли със следния разказ, който ще помня винаги: „Когато бях на 17 години и живеех в Америка, гледах филма „Баскетболни дневници“ с Леонардо ди Каприо. Заради този филм аз в живота си никога не съм вземал нищо! И се надявам, че вашият филм може да повлияе така и на други хора.
Ние няма да спрем само с филма. Догодина, освен че ще направим много прожекции, ще организираме и много дискусии, срещи. Надявам се да покажем „Доза щастие“ и в програмата ни Международния филмов фестивал „Златната липа“ в Стара Загора.