Парламентарни избори 14 ноември 2021 г.
Павела Митова, ИТН: Процесът на преобразуване на "Марица Изток" трябва да се отложи
Макар да е само на 30 години, Павела Митова има богата биография. Учила е в престижни университети по света и е експерт на ПП „Има такъв народ“ в сектор “Външна политика“. Тя е трета в кандидат-депутатската листа на партията в регион Стара Загора.
Павела завършва „Политика и международни отношения“ в Католическия университет на Милано. Първоначалното ѝ желание е да стане политически журналист. След университета в Милано записва магистратура „Международна сигурност“в университета в Грьонинген в Холандия. Тогава на дневен ред е сирийската криза и употребата на химически оръжия. Затова българката решава дисертацията ѝ да бъде на тази тема. По това време посланик в Хага е генерал Никола Колев - бивш началник на щаба на Българската армия. Павела Митова кандидатства за стаж в посолството и печели конкурса. „Всъщност от генерал Колев научих почти всичко, което зная за отбраната и сигурността“, разказва Митова.
Генерал Колев изпраща Митова да представлява България в организацията за забрана на химическите оръжия в Хага. След това българката заминава за Ню Йорк, където печели друг конкурс – за работа в делегацията на ЕС в ООН. Там работи в продължение на 6 месеца и се сблъсква с реалната дипломация. Прибира се в България, където работи известно време в дирекция „НАТО и регионална сигурност“ на МВнР.
Работила е и в Института по публична политика в София. Там оглавява „Програма за разоръжаване на оръжия за масово поразяване“.
- Госпожо Митова, как попаднахте в партията на Слави Трифонов?
- Не съм участвала в кастингите, които Слави организираше. Съпругът ми е италиански депутат в партия „Движение пет звезди“. Тази партия много наподобява като идеи и начин на създаване на „Има такъв народ“. Преди да се появи „ИТН“, никога не съм мислила да се върна в България и да работя за партия, тъй като не одобрявам нито една от вече съществуващите политически формации.
Харесвах много идеите на Референдума и едно от нещата, които ме накараха да се свържа с ИТН, е една фраза на консула ни в Ню Йорк. По онова време гласувах там и на едни избори той ме предупреди да не затварям плика след гласуване. Направих скандал, но отговорът беше „Хайде бе, Павела, нали сме приятели“. Тези думи и желанието ми да променя тези обстоятелства е нещото, което ме движи напред и до ден днешен.
Запознах се с Тошко Йорданов и Виктория Василева. Те ме поканиха в комисията по външна политика на партията, за да участвам в създаването на програмата.
- Кои са основните приоритети на ПП „ИТН“ в сектор външна политика?
- Една от основните цели на българската външна политика е да защитава националния интерес на страната във всички съюзи, в които членуваме: ЕС, НАТО, ООН и т.н. Основната цел е да гарантира суверенитета, териториалната, етническа и културна цялост на страната, да се грижи за българите извън България. Забелязвам, че нашата външна политика е леко пасивна от доста време насам. Няма стратегическа концепция, която да бъде единна, независимо от това кой е на власт. Основната ни цел е да постигнем точно такава стратегическа концепция.
Външната политика на страната ни е тема, която би трябвало да обединява, не да разединява нацията ни. МВнР трябва да се ориентира към подпомагане и съдействие на българските граждани извън страната. За целта трябва да се променят много неща в самото министерство.
- Какви трябва да бъдат конкретните промени в МнВР?
- Това министерство се нуждае от радикална реформа. На първо място трябва да се организират културни мероприятия за българите извън страната – да се сключат двустранни договори с определени страни за отварянето на нови културни институти. В момента те са крайно недостатъчни. Нашите съграждани извън България са разпръснати и никой няма база данни за тях. Искаме да направим приложение за мобилен телефон, на което всеки български гражданин извън страната да има постоянен контакт със своето представителство, както и със ситуационен център на Министерство на външните работи. В момента, дори и да ти откраднат документите в чужбина, е изключително трудно да се свържеш с посолството, което те представлява. Консулствата имат недостиг на кадри. Много е важно да се работи и в посока дигитализация. Сега в граничните ни представителства всичко се архивира на хартия. Няма база данни. Ние не знаем колко са българите в чужбина, нито къде живеят. МВнР не си комуникира достатъчно добре с останалите ведомства.
- В последния парламент бяхте зам.-председател на Комисията по политика на българите извън страната. Какво успя да свърши тази комисия и какво предстои?
- Комисията не успя да свърши почти нищо. Реално времето в 46-то НС беше крайно недостатъчно, за да се направят каквито и да било законопроекти. Изслушахме Агенцията за българите в чужбина, прегледахме Националната стратегия за българските граждани. Установихме, че има много неща, които трябва да се променят. Например Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности извън страната съществува от 20 години. Не е променяна и не е актуална. Това се отнася и за Закона за българите, живеещи извън Република България.
На практика имаме Закон за българите, които се намират извън страната, но в този закон отсъства Агенцията, която се занимава с тях. Законът трябва да се промени.
- ИТН предлага облекчена процедура за придобиване на българско гражданство от българите, живеещи извън страната. Очаквате ли да се намали демографската криза чрез подобна промяна?
- Има много територии извън страната, в които живеят българи с установен български произход. Тези хора милеят за страната и биха искали да се завърнат на наша територия. България има сериозни демографски проблеми, липса на определени специалисти. Една такава мярка за облекчаване процедурата за придобиване на българско гражданство на хора с установен български произход би помогнала, както на нас като нация, така и на тези наши съграждани, които се чувстват изолирани в чужбина. Голяма част от тях биват и репресирани като малцинства. Надявам се да стигнем до консенсус по този въпрос в следващото НС.
- Кои са най-важните проблеми за регион Стара Загора и как ще влязат те в дневния ред на следващото НС?
- Държа много на срещите с хората в работата си като народен представител. Избирателите ни от Стара Загора обръщат внимание на липсата на транспорт по селата, на проблемите от инфраструктурен характер. Най-често в разговорите ни засягат проблемите с бъдещето на въглищните централи. Хората се страхуват да не загубят работните си места.
Мой приоритет в следващото НС е да направим така, че Стара Загора да остане енергийното сърце на България, но да се развива и в други сектори. Процесът на преобразуване на „Марица Изток“ трябва да се отложи. Свързах се с няколко европейски логистични центъра. Стара Загора се намира на перфектното място, тя е интересна дестинация за инвестиции. Регионът има невероятен потенциал.
С номер 24 за "Има такъв народ"! Държавата - това си ти!
Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление!