Старозагорският митрополит Киприан излезе с обръщение към близките на пострадалите и към всички граждани на Стара Загора. Поводът е жестокия пътен инцинет в Стара Загора, в който младеж прегази с колата си три жени. 

Ето какво казва той в обръщението си: 

Обични чеда на Старозагорската епархийска църква,

С болка и тревога научихме за поредната тежка катастрофа в Стара Загора. В петък, малко преди полунощ, шофьор, който е дрифтирал покосява три момичета на кръгово кръстовище в града ни. На едното от пострадалите момичета се е наложило да ампутират крака и е с опасност за живота, на другото са открити счупвания на вратните прешлени, а третото е с множество наранявания по главата.

С горест споделяме голямата мъка на родителите и близките, молим се за оцеляването на момичетата и отправяме просби към Всемилостивия Бог да помилва и даде сили на страдащите в този тежък момент.
Родната ни Църква винаги е призовавала обичните си чеда да бъдат разумни и да спазват повелите, съхранени в богатата духовна съкровищница на православната ни вяра. Имаме свободна воля, която ни е подарена от Бога. С нея може да грешим или да вършим добро. От самостойните решения на всеки един от нас зависи да не накърняваме здравето, достойнството и правата на другите. Само така може да постигнем повече мир и нравственост в делника. Поредната трагедия, на която сме свидетели отново показва, че добронамереността и разумността сега и винаги са ни крайно необходими и е явно, че обществото ни не ги притежава в необходимата степен.

Обръщам се към младите хора, към техните родители и към всички с искрената надежда тази поредна болка да ни накара да преосмислим делата си и да се постараем да минимизираме самолюбието си и претенциите ни. Вечни са думите на нашия Спасител, Господ Иисус Христос „ По това ще познаете всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“ / Йоан 13:35/. Ако не ги послушаме отваряме сърцата си за злото, което опустошава целостта ни и бъднините ни – нашите и тези на децата ни!

Необходимо е по- често да се вглеждаме в душите си, за да се надмогваме и да продължаваме пътя си с вяра, надежда и любов. Това не е патетично пожелание, а сила и реалност, които съхранени в лоното на Православието, векове доказват своята духовна действеност. Това е и пътят ни, по който трябва да вървим, за да бъде жив и плодоносен диалогът ни като народ. Да осъзнаем, че сме част от добър и изстрадал народ, благословен да живее на тази свещена земя със света вяра. Амин!