Халил Летифов е зам.-председател на ПП „Движение за права и свободи“и на ПГ на ДПС. На изборите за народни представители през април и юли 2021 г. беше водач на листите на ДПС в Старозагорски регион и Благоевград.
Разговаряме с него за изхода от политическата криза, предстоящите избори за президент и народни представители, както и за свършеното до момента от 45-то и 46-то НС.

- Господин Летифов, кога ДПС ще съобщи името на своя кандидат за президент?
- Все още е рано за това, още повече, че сега започва процедурата по номинациите за народни представители. Вероятно ще представим кандидата си през последната седмица преди самата регистрация. Най-вероятно това ще стане 2-3 дни преди изтичане срока за регистрация на партиите на 12 октомври.

- ДПС на предните избори подкрепи Румен Радев. Защо сега излизате със собствено предложение за кандидат-президент?
- Действително на балотажа подкрепихме господин Радев с идеята той да бъде алтернатива или контрапункт на модела ГЕРБ. Имахме очакване и надежда, че той ще изпълни със съдържание конституционните функции на институцията Президент. Видяхме обаче какво се случи през последните години и настъпилата политическа криза.

Ние от ДПС считаме, че няма нужда моделът на ГЕРБ да бъде отново реабилитиран, но този път с обратен знак - от страна на президента и служебното правителство. Няма нужда тази война между институциите да бъде продължавана. Очакваме от следващия президент, който и да е той, да бъде обединител на нацията, каквито са и задълженията му по Конституция.

- Да очакваме ли промяна в кандидат-депутатските Ви листи?
- Както вече казах, тепърва започват процедурите. Трябва да се извърви целия път от областните съвети, да видим номинациите и тогава централното ръководство на партията да вземе решение според това, което са преценили областните организации.

- Има ли според Вас изход от политическата криза или ще продължаваме да се въртим от избори в избори?
- Това наистина е много важен въпрос. Ние смятаме, че ролята на президентската институция в подобни кризисни ситуации в държавата е замислена от законодателя преди повече от 30 години. Затова и президентът назначава служебно правителство, когато очевидно Парламентът не се справя.

В тези кризисни ситуации е изключително важна ролята на институцията Президент. При нас в България не се случиха нещата, даже напротив - политическата криза прерасна в още по-голяма такава. Да припомним, че страната ни е изправена пред трети поред избори за парламент в рамките само на 1 година! Това задълбочава разделението и проблемите.

Липсата на парламент и конструктивизъм в него, липсата на ясно изразено мнозинство и редовно излъчено правителство карат българските граждани и българския бизнес да имат още по-осъзнато усещане за проблеми и разделение, за криза.

Другите съществени причини за задълбочаване на политическата криза са липсата на диалог между партиите и институциите, между институциите, гражданите и бизнеса. Противопоставянето, чертаенето на червени разделителни линии и липсата на нормалност в българския политически живот, нефункционирането на институциите доведе до този резултат.

Виждаме какви щети нанесе пандемичната криза. Държавата не се справи така, както очакваха българските граждани. За съжаление, България няколко пъти води черните статистики по смъртност, заболеваемост, ниска ваксинация. Това е липсата на организация, на диалог и добра кампания, която да промотира необходимостта от мерки в борбата с пандемията.

- Възможно ли е да се решават коалиционно проблемите в държавата?
- През последните 20 години само коалиционно са се решавали проблемите в държавата и не зная защо всички смятат, че коалиция е мръсна дума. Всъщност партньорството, ясните правила, приоритетите са задължителни за българските партии. Този диалог трябва да бъде възстановен и то на принципна база. Ако разгледаме социологическите проучвания и съставът на 45-то и 46-то НС, няма как да очакваме нещо по-различно в 47-я парламент. Да се стигне до партньорско управление и мнозинство е задължително, но на принципна основа. Разделителните линии на партии на статуквото, на така наречените партии на протеста или промяната, видяхме, че носят подмяна, а не промяна. Има нужда от сигурност и предвидимост в държавата.

Все повече тревожни гласове чуваме относно Плана за възстановяване и устойчивост. Забавянето е много голямо, има фатални елементи в него, съвсем реалистично е да се стигне до загуба на средства.

Другият проблем е, че България няма и оперативни програми, като част от миналогодишната финансова рамка. И там не участваме активно, така че да дадем шанс за развитие на страната ни в този период. Отсъства реалният разговор за състоянието на икономиката, на здравната система, за състоянието на доходите на българските граждани предвид увеличението на цените на почти всички стоки и услуги.

Диалогът между политическите сили трябва да бъде в посока възстановяване на икономиката, на функциите на здравната система. Според нашето разбиране всяка партия има място на политическия терен в България и българските граждани отреждат на всекиму дължимото.

- Каква е оценката Ви за работата на 46-то Народно събрание?
- Трябва да дадем реалистична оценка и да кажем, че 45-то и 46-то НС са провалени народни събрания, тъй като не успяха да изпълнят основната си задача – да съставят мнозинство и да изберат редовен кабинет, да излязат с програма за излизане от кризата, възстановяване и ясни приоритети за развитието на държавата. Разделението всеки срещу всеки не ражда нищо добро.

Положителното, което се случи в 46-то НС, е актуализацията на бюджета. Успяхме да заделим средства като антикризисна мярка за подпомагане на българските пенсионери. Тези 120 лева за месеците октомври, ноември и декември смятаме, че ще бъдат добра подкрепа за пенсионерите в кризисната ситуация. Смятам, че следващото НС и правителство ще направят необходимото и за месеците януари и февруари, които също се очертават кризисни. Много са важни още: актуализацията на пенсиите от 25 декември, помощта за бизнеса, за земеделците, подпомагане за превозвачите, на университетите, вероизповеданията.

Актуализацията на бюджета обаче не е достатъчна, при положение, че липсва правителство, което да изпълнява този бюджет. Тук е мястото да кажа също, че другото добро в работата на 46-то НС е, че то беше на мястото си при разпределяне на разходите и не се наложи постановление на МС. Всички политически партии участваха в актуализацията на бюджета пред очите на българските граждани, които всъщност видяха всичко.