Полагаме всички усилия за активизиране подготовката на териториалните планове и за изготвяне на адекватни оценки на икономическите и социалните ефекти от прехода по Зелената сделка и заетостта в енергийно-интензивните региони. За да можем да структурираме плана за справедлив преход трябва да определим времеви график за затваряне на въглищното производство, което ще даде възможност да направим по-ясни стъпките за трансформацията, както и да започнем преговори с местните власти и със синдикатите за преквалификация, компенсация и инфраструктурно развитие на регионите. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на кръглата маса „Справедлив преход и индустриална модернизация в България“, организирана от Института за устойчив преход и развитие.

Въглищните региони в България, и особено Марица-изток, притежават огромен потенциал за индустрията. Едновременно с прехода към нисковъглеродна енергетика ние искаме да развием този потенциал и да привлечем новите индустрии. Те ще осигурят по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и значителен икономически растеж за региона и страната. Тези два процеса трябва да вървят ръка за ръка, каза Петрова.

Министерството на енергетиката насърчи диалога с широк кръг заинтересовани страни, защото вярваме, че за справедливия преход общият принос е задължително условие да се справим с предизвикателствата. Така ще осигурим трайна перспектива за въглищните региони, които ще бъдат най-силно засегнати. Един от най-важните финансови инструменти в подкрепа на трансформацията е Механизмът за справедлив преход. Предвидените средства по Фонда за България са 1,178 млрд. евро в помощ на икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и за насърчаване на инвестициите, които са благоприятни за климата и околната среда в най-засегнатите територии. Механизмът за справедлив преход обаче трябва да работи в пряка връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, Многогодишната финансова рамка, Модернизационния фонд и други публични финансови инструменти, които да създадат привлекателна инвестиционна среда, посочи зам.-министърът.

Тя акцентира още, че ведомството работи с „ПрайсуотърхаусКупърс България“ по проект за техническа помощ при подготовката на териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по оценка на допълнителни територии, в това число областите Хасково, Сливен и Ямбол. Световната банка партнира в рамките на друг договор по подготовката на териториалните планове на още осем въглеродно интензивни региона - Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище, стана ясно от срещата. В този процес България поддържа становището, че енергийният преход в съответствие със Зелената сделка трябва да бъде плавен и без сътресения, съобразен със спецификите на всяка територия, но същевременно трябва да бъде и ускорен заради голямото забавяне през изминалите години.

Според зам.-министъра на енергетиката е било изгубено време в България и доста от възможностите за привличане на публични и частни инвестиции са блокирани или забавени - поради отсъствието на стратегическата визия и адекватни реформи, но ние сме максимално мобилизирани в работата си, обобщи тя.

В дискусията се включиха също вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, зам. – министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, представители на международни синдикални централи и бизнес организации. Изпълнителният вицепрезидент по европейската Зелена сделка Франс Тимерманс очерта перспективите и отговорностите пред правителствата, синдикатите и работодателите по възстановяването чрез зелена енергия и промишлена трансформация. Той призова България да има чувство за спешност за преодоляване на тези предизвикателства и увери, че страната има потенциал да бъде лидер в региона при решаване бъдещето на въглищните мощности.