Молебен за здраве отслужиха на Богородична стъпка за Рождество Богородично
Молебен за здраве беше отслужен в днешния празничен за всички християни - Рождество на Пресвета Богородица в едноименния храм в местността Богородична стъпка. На събитието бяха дошли вярващи от различни краища на България, всеки с почитта и надеждата си да бъде чут в молбите си от Света Богородица.
Молебенът беше отслужен от Отец Йордан от храм "Св. Въведение Богородично" в Стара Загора. Празникът беше придружен и от рибен курбан за здраве.
Слово за благодарността съм Св.Богородица и значението на молитвата към Божията майка произнесе Петко Нейчев, синът на създателя на параклиса на Богородична стъпка дядо Нейчо, който и до днес заедно с кмета на Старозагорски минерални бани Станчо Станев и други съмишленици работи на доброволни начала за поддържането на светото място. Много от дошлите на празника дариха средства, кой колкото може да отдели, за довършването на новата камбанария, чиито основи вече са издигнати.
Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на Св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна рожба – пресвета Богородица.
Празникът Рождество на Пресвета Богородица е първото събитие, свързано с Евангелието. Възпоменава се в настъпващата нова църковна година, пише pravoslavieto.com.
На този ден, по думите на молитвата, "Бог престол свят на земле Себе предуготовал", защото Светата Дева като станала Божия Майка, станала сякаш Божий престол на земята. Родителите на Пресветата Дева били благочестивите Йоаким и Ана. Според преданието Йоаким произхождал от царски род, а Ана - от първосвещенически род.
Празникът е установен от най-дълбока древност. Указания за него има при Св. Иоан Златоуст, св. Прокол, Епифаний и блажени Августин. През V-ти век за него се споменава в служебника на Геласий. Тогава епископът на Константинопол Анатолий написал стихирите за Рождество Богородично.