Сред  от отличителните черти на Сливен са красивите сгради на старите градски къщи, голяма част от които  построени в началото на миналия век. Част от тях вече са реставрирани, а други очакват своето възстановяване, за да допълнят романтичното излъчване на градската архитектура. Сред архитектурните паметници на Сливен се открояват няколко сгради в бароков стил, чиито разкошни фасади привличат погледа като магнит. Сред най-красивите оцелели стари градски постройки е Узуновата къща в самия център на Сливен, в която днес е разположена градската Художествена галерия. Точно срещу сградата на общината са уникалните Русчеви къщи. До тях е масивната къща на фабриканта Георги Стефанов, в която днес е настанен Център за работа с деца. Внушителната архитектура на всички тези сгради е дело на един човек, живял преди около едни век - арх. Боян Стоянов. Той е роден в Сливен, завършва архитектура в Дрезден, а по-късно работи като завеждащ на Архитектурния отдел в Министерство на архитектурата и благоустройството. Сградите на арх. Стоянов се отличават с красиви, тежки балкони и прозорци с богата орнаментика. Те са проектирани предимно за фамилни къщи на известни фабриканти, поставили началото на текстилната индустрия у нас именно в Сливен.

Днес в община Сливен са запазени над 260 паметници  на културата, като по-голямата част от тях са стари сгради, казва Веселина Янакиева от Регионалния исторически музей. Не са малко и дарителите, които са преценили, че трябва да дарят домовете на своите предци за нуждите на своите съграждани и така да оставят диря в историята.

Сливналии са единодушни, че сред най-красивите сгради на града им е Русчевата къща, разположена на ъгъл край площада на общината. С нея започва бул. „Хаджи Димитър“. Тя е била собственост  на занаятчията Русчо Андонов, който е участвал като наемател на първата държавна фабрика чрез акционерно дружество „Напредък“ и е създател на нова текстилна фабрика в града през 1891 година.

Сградата на Детския  комплекс в града е била собственост на друг голям фабрикант – Георги Стефанов.  Успял да натрупа капитал от тъговски сделки и на 45 години решава да открие собствена фабрика. Сдружава се с други двама свои съграждани и за една година успява да построи фабрика за дебели вълнени платове в Асеновското дефиле. В нея работели 40 души. Сградата е подарена на общината за пионерски дом от наследниците на  Георги Стефанов, които живеят в чужбина.

Днешната Художествена галерия „ Димитър Добрович“ някога е била домът на Александра Топалова и Димитър Чорбаджийски. Там последователно се раждат децата им Мария, Елена, Петър, Михаил и Роза. Съпрузите Донкови подкрепят материално образованието и културното израстване у нас и в чужбина  на родствиниците си, между които е майсторът на българското художествено слово Константин Константинов и сестра му - талантливата художничка Донка Константинова. Наследничката на къщата - Роза Донкова я завещава на своя град. 

През 1895 г. синът на фабриканта Добри Желязков построява къща в центъра на Сливен. Изгражда я тревненския майстор Кольо Ганчев, ученик на Кольо Фичето.  Била е с красиво изрисувани стени и тавани. Дълги години сградата е давана под наем за банков офис - на Българска земеделска банка, Кооперативна банка, Инвестиционна банка. Къщата е дарена на община Сливен от наследничката Невена Желязкова с уговорката тя да се ползва за музей.  Днес в тази красива къща се помещава Регионалният исторически музей в Сливен.