Новини от област Стара Загора и България

Старозагорското предприятие

"Ате Пласт" зове SOS с отворено писмо за скъпия ток на БНЕБ

Ате Пласт зове SOS с отворено писмо за скъпия ток на БНЕБ
Автор: Сашка ПАНАЙОТОВА Автор: Сашка ПАНАЙОТОВА

Едно от големите промишлени предприятия в Стара Загора - заводът за производство на индустриални опаковъчни фолиа "Ате Пласт", е изправено пред опасността да спре инвестиционната си програма заради непредстазуемата ситуация с цените на електроенергията на българската борса.

Дружеството консумира средно около 1 мегават ток на час и има непрекъсваем процес на работа. При нормални условия е плащало за ток по 120 000 лв. на месец, а при сегашните цени ще трябва да плаща тройно повече - около 350 000 лв. на месец.

"Ате Пласт ООД получи статут на инвеститор от Клас А, след като заяви инвестиционно намерение за изграждане на нов завод на територията на новата индустриална зона "Загоре" край Стара Загора. Последните събития с цената на тока на Българската независима енергийна борса обаче накараха ръководството на дружеството да излезе с отворено писмо до управляващите.

Ето пълният му текст без редакция:

Отворено писмо
До Държавните ръководители на Р България

Уважаеми ръководители,

През последните години българският бизнес е притиснат до стената с цената на ел. енергията, а през последните седмици стойността на тока достигна невиждани нива.
Както знаете, доставчиците на ел. енергия на свободния пазар я закупуват от Българска независима енергийна борса ЕАД. Предполагаме, че повечето фирми имат сключен договор с такъв доставчик на ел. енергия, работещ извън регулирания пазар.

Ние, потребителите имаме право да си изберем доставчик, от който да купуваме. Всичко това е много пазарно и конкуретно, ако доставчикът от извора не беше само един - БНЕБ. Да, там има много производители и търговци на енергия, но мястото е едно и там се генерира дефицита, който поражда стремглавото покачване.

"Ате Пласт" ООД е фирма с непрекъсваемо денонощно производство: 24 часа, 7 дни в седмицата, 360 дни в годината. Годишно спираме производството за 5 дни профилактика на електроенергийните мрежи на заводите ни и за основен преглед на оборудването. Тези спирания са планови и ние предварително сме разчели, че ще загубим няколко десетки хиляди лева от брака при стартиране на производствените линии.

Не можем да си позволим да спираме, когато цените на ел.енергията са високи. В продължение на години ние работихме и някак си се справяхме с растящите цени, но вече сме достигнали предела си.

Ние и цялата индустрия на България викаме „SOS“, и се гърчим в ограничения си избор - дали да спрем да работим и да не консумираме скъпа ел.енергия, но да започнем да губим клиенти, защото няма да доставим поръчките си навреме? Или да работим и да плащаме два, три и повече пъти по-скъп ток и пак ще си загубим клиентите, защото тези разходи могат да бъдат покрити само от по-високи продажни цени, а България и световния пазар не са наше монополно право. Трети вариант - да работим докато фалираме.

Нашите въпроси към Вас са:

Кой планира и контролира обема на мощностите, които се предлагат на борсата и защо взема адекватни мерки в случай на предстоящ дефицит? Защо Вие търпите хора, който не се справят с планирането на ресурсите на цяла държава и рискуват нейната икономика?

Кое предизвиква дефицита на ел.енергия и как Вие планирате в краткосрочен и средносрочен план да покриете този дефицит с насърчаване изграждането на нови мощности? Ние считаме, че отговорът не се крие в повечето климатици, защото в планирането на производството на тази енергия има сезонност и това се знае от тези които планират производството и плановите ремонти. Зимата същите климатици отопляваха България и цените не бяха 300+ лв.

Освен това имаме студени резерви, но те не трябва да се включват на най-високата цена. Ако тяхното включване е планирано, ние няма да разбираме, че работят. А сега скърцаме със зъби и подозираме предварителна договореност между планиращите и собствениците на студения резерв.

Защо България е свързана на енергийната борса само с Гърция от Европейския съюз? Кога ще бъде свързана с останалата част на Европа? Какво трябва спешно да се направи за да имаме достъп до ел. енергията в Европа?

Договорите на търговците не са лимитирани и това е правилно, защото ще се развие корупционна схема за даване на лимити, но все пак, как може да се спре износа на ел. енергия в моменти на дефицит на борсата?

Ако се радваме на включените допълнителни блокове в ТЕЦ 2 , от комплекса Марица – Изток, нали не приемате тази радост като съгласие за долен праг на цената от 200 лв за МW/час?

Уважаеми ръководители, не се оправдавайте с липсата на адекватен закон, а просто вземете мерки, за да имаме пазарна цена на ел. енергията, годна за потребление. Все пак над БЕХ, ЕСО и борсата, има министерства и министри.

Отчаян вопъл за помощ от фирма от добре развиващ се град в България.

С уважение: Мария Жекова, изпълнителен директор на "Ате Пласт" ООД

Коментари към новината

Още новини от Икономика