След проведен конкурс за директор на Художествената галерия в Казанлък е избран д-р Пламен Петров – историк и изкуствовед. Разговаряме с него за плановете му за развитие на галерията и възможностите за привличане на повече млади хора, които да разбират и ценят изкуството.

- Господин Петров, Вие сте от Велико Търново, работите в София, но избрахте да оглавите Художествената галерия в Казанлък. Какви бяха мотивите, за да се кандидатирате за длъжността?
- На първо място много харесвам колекцията, която Художествената галерия в Казанлък има и е натрупала през годините. Твърдя, че това е една от най-сериозните колекции в страната. Бих я подредил в Топ 5.

Тя е започнала като една инициатива на Иван Енчев – Видю и неговия възрожденския си дух. Казанлък е свързан с едни от най-ярките имена на българското изкуство, започвайки от Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански и много други.

Другият ми голям мотив да пробвам силите си за директор на Художествената галерия в Казанлък е, че това е една обозрима колекция, добре подредена. Има, разбира се и много работа, която тепърва ще свършим. Аз харесвам Казанлък, винаги съм бил респектиран от културата в този град и с удоволствие ще работя тук.

- Ще се преместите ли да живеете в Казанлък през следващите години?
- Корените ми са във Велико Търново, там съм се оформил като личност, но цялото ми професионално развитие е минало в столицата. Няма как да управлявам институцията дистанционно, така че мястото ми на пребивававне през следващите години ще бъде в Казанлък и по изключение в София.

- Какви произведения включва колекцията на Художествена галерия в Казанлък?
- 4800 произведения включва фондът на галерията. Той съдържа живопис, графика, екслибристи, приложно изкуство и разбира се, все още непроучени и несподелени с публиката произведения.

В последните години галерията не разполага с изкуствовед, липсва реставратор. Самият аз съм изкуствовед и се надявам, че с колегите ще можем да направим важни крачки в социализирането на музейния фонд.

Целта ни е галерията да се припознава както от местната общност, така и от цялата културна общност в страната като място, в което се случват важни проекти, място, в което се дава път на съвременното изкуство. За съжаление извън столицата може да видим съвременно изкуство в много малко градове.

Друга важна посока на работа за мен е да бъде прозрачна институцията – да се знае кои са произведенията в колекцията, тя да бъде достъпна до всички през сайта на Художествената галерия. Желанието ми е тя да се превърне не само в място за изложби, а за културни диалози, както с институциите от града и региона, така и с институциите от цялата страна. Галерията може да хвърли мостове към много други изкуства, защо не и към съвременния танц, например…

- Кои са основните акценти в петгодишната Ви управленска програма?
- Всяка една от тези 5 предстоящи години ще бъде на първо място фокусирана около отбелязването на важна годишнина за Казанлък като рождението на Иван Милев, рождението на Дечко Узунов, на Петко Клисуров и т.н. От друга страна ще започне пълна дигитализация на колекцията и нейното публикуване в сайта на галерията.

Трета важна посока, в която ще вървя, е обособяването на институцията в образователен и научен център, привличане на експерти, работа в посока образование с местните училища и, разбира се с Художествената гимназия. Ще реализираме интердисциплинарни проекти, които да привлекат в галерията публика, която се вълнува от всички видове изкуства.

Планирам да реализирам инициативата „Осинови картина“, която да даде възможност да се реставрират важни произведения от фонда на галерията. Ще реализираме и други платформи – „Лято в музея“, практикуми за изкуствоведи. Иска ми се да има по-динамичен живот в галерията. Трябва да се оглеждаме в потребностите на младите хора и да се опитваме да отговаряме адекватно на тях.

Друга, не по-малко важна посока, в която ще вървим, е по-доброто позициониране на къщите–музеи, които са филиали на галерията – на Ненко Балкански и на Дечко Узунов. Предвиждам сериозни изследователски проекти, съвместно с експерти от Института за изследване на изкуствата, експерти от Художествената академия, Софийски университет. Прозрачност и образование са двете големи посоки, на които ще заложа. Те са важни за превръщането на музея в съвременна институция.

- До каква степен ще се опрете на богатите традиции на галерията до момента?
- Една музейна институция е консервативна и в нея революции не могат да се правят. Разбира се, могат да се вземат смели решения. Целта на институцията е да опазва и да социализира съхраняваното в нея културно наследство. Повече от проектите ще бъдат работа с фонда на галерията, оттласкване от вече постигнатото. Проф. Марин Добрев през последните години направи важни крачки за оцветяването на колекцията, за социализирането на някои забравени имена в Казанлък. Ще надградя направеното и ще добавя по-голяма атрактивност.

- Възможно ли е галериите в страната да се отворят повече за младите хора и доколко могат да се използват социалните мрежи за тази цел?
- Моята цел е да направя музея атрактивно място за мислещия човек, за този, който е готов на нови открития, за хората, които искат да общуват помежду си и с изкуството. Социалните мрежи са добро средство, но трябва да има добър продукт, който да бъде генериран и споделен в социалните мрежи. Ще реализираме атрактивни, белязани от експертиза продукти. Тогава и младите хора ще дойдат в музея.