Арх. Дора Иванова е на крачка от сбъдването на мечтата си за съживяване на архитектурния паметник „Бузлуджа“. Съвсем реално е още през следващото лято монументът да отвори врати и да посрещне първите си посетители, вече като музей, убедена е инициаторката за възстановяване на внушителния монумент, кацнал на върха на Стара планина.

Планът за възстановяване на паметника все още е на етап аварийни дейности. Направено е много в тази посока, но най-важното е сградата да се покрие преди идването на зимата. Поставянето на покривна част  ще струва между 3 и 5 милиона лева. „В момента, в който се докаже, че сградата е напълно безопасна, бихме искали тя веднага да бъде отворена за посетители. Съвсем реално е това да се случи още следващото лято“, казва арх. Иванова.

Допълнителна сила по трудния път към възраждането на монумента дават на Дора стотиците хора от цялата страна и чужбина, които даряват малки суми в името на каузата „Бузлуджа“. Тези хора не са политически оцветени и са предимно млади. Най-често даренията са от порядъка на 20 или 50 лева. Основният им мотив е, че искат да се случват конструктивни неща в България, както и да не се отнасяме варварски с обекти, които са с потенциал и са част от културното наследство на България, допълва Дора.

Около 800 души се събраха на наскоро проведения и организциран от фондация „Проект Бузлуджа“ фестивал „Оупън Бузлуджа фест“. Някои от тях бяха пропътували хиляди километри, за да се насладят на емоцията и да изразят своята съпричастност към каузата.

Мечтите също имат начало... Ако трябва да се говори за началото, може би то започва преди 7 години, когато Дора Иванова завършва архитектура в Техническия университет в Берлин. Избира за тема на дипломната си работа „Бузлуджа - паметта на времето“. Толкова убедително защитава проекта си, че преподавателите ѝ възкликват: „Убедени сме, че този проект ще стане реалност!“.

С идеята си ангажира български и европейски институции. Създава фондация „Проект Бузлуджа“ - част от мрежата на „Европа Ностра“, в която членуват над 250 неправителствени организации. Решението на американската фондация „Гети“ да подкрепи проекта за реставрация на „чинията“ на връх Бузлуджа със 185 000 долара пък беше обявено за „Архитектурно събитие на 2019 година“ в годишните награди WhATA Awards– платформа за успехите и провалите в българската архитектура.

„Като студентка случайно попаднах на снимки на монумента Бузлуджа и бях силно впечатлена. Сградата е връх в архитектурата, инженерната мисъл и художественото изпълнение. Над нея са работили повече от 60 000 души в продължение на 8 години. Създаден е бил уникален паметник, който предизвиква огромен интерес в целия свят и дори в днешното си окаяно състояние е посещаван поне от 100 души на ден“, казва Дора Иванова.

Тя е убедена, че паметниците трябва да се съхраняват, защото са историческа памет и богатство за всяка нация. Да се надживеят комплексите от историята е много важно условие, за да бъдем успешни в бъдеще, убедена е Дора.

За направеното до момента През последните 2 години Дора и нейният екип работят реално върху два проекта. Първият е План за опазване и управление на монумента. Този проект включва проучване на сградата – до момента е направено  архивно проучване, дигитализация на архива, 3D заснемане на сградата, 3D модел, разделен на архитектурен и конструктивен. Направено е и конструктивното проучване на сградата.

Изводите са, че конструкцията на „Бузлуджа“ е в добро състояние. Направени са и конструктивни изчисления, за да се види какви са възможностите на елементите да понесат използването на сградата, както и технически проучвания в частта ВиК и електричество. Особено ценна в работата на арх. Иванова се оказва кампанията „Неписани истории за Бузлуджа“. Тя дава възможност за срещи с хора, участвали в изграждането на монумента и такива, които имат наблюдение върху неговата история.

Важен момент от работата през последните 2 години е създаването на каталог за състоянието на мозайките. „Установихме, че те са най-застрашеният елемент, затова и пристъпихме към спешни мерки. Миналата година предприехме стабилизиране на мозайките, напомня Дора.

Съвсем естествено идва въпросът – промени ли се проектът за опазване на Бузлуджа след продължителната проучвателна работа? Отговорът на арх. Иванова е следният: „Преди аз бях един човек с мечта да опази Бузлуджа за поколенията, а в момента сме екип от 50 души, които работят съвместно с експерти, реставратори, архитекти и т.н.

Основните идеи за ценността и смисъла на сградата са същите, но след този 2-годишен труд цялостната разработка в момента се разви от една мечта в чисто реалистичен план, който се случва стъпка по стъпка. Тоест, вече имаме реален план за действие“.

Какво предстои? Целта оттук нататък е не толкова да се възстанови чинията на Бузлуджа, а да се запази максимално архитектурата, като сградата придобие нова функция. Екипът на арх. Иванова работи по най-високите международни стандарти.

Получаването на статут на „Бузлуджа“ до месец ще направи така, че Министерство на културата също да стане заинтересована страна в целия този процес, а това ще улесни пътя към сбъдването на мечтата за Бузлуджа.

Желанието ни е чинията на Бузлуджа да стане културен и демократичен център за следващите и по-следващи поколения. В него ще се провеждат конференции, изложби, концерти, казва арх. Иванова. Една от идеите е свързана с монтиране на падащи екрани, върху които да се прожектират историята на сградата и други истории от миналото.

Сред най-емоционалните моменти за посетителите ще бъде възможността да се качат до върха, да се насладят на прекрасната природна гледка и да се разходят между двете звезди на покрива й.