Историкът и лидер на ВМРО БНД Красимир Каракачанов представи в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора последните две книги, написани от него – „Забравените апостоли на Македония“ и „Дълг и чест - Тодор Александров“. Книгите събират на страниците си исторически факти от непубликувани свидетелски разкази и документални източници, които Каракачанов е проучвал продължение на близо 10 години, намирайки време и за научна работа наред с ангажиментите си на политик.

„Започнах да пиша „Забравените апостоли на Македония“ преди десетина година. Четейки поредната македонска фалшификация, която се тиражира и до днес, че е имало две организации на ВМРО и че дори имало две въстания през 1903 година. Едната организация била македонска ВМРО – която се борела за македонския народ и за македонската нация и друга - тракийска ВМРО. Имало и две въстания – Илинденското, което било въстание на македонския народ, и Преображенско въстание, което било на българите. Това, разбира се, е абсурдно, като повечето тези, които се опитват да фалшифицират българската история“.

Каракачанов започва да събира сведения за хората , които стоят високо в тогавашната организация на ВМРО и произхождат от вътрешността на стара България. „Установих 156 души – от войвода нагоре – членове на организационния комитет на ВМРО и дори председатели, които са родени във вътрешността на България – Варненско, Ловешко, Плевенско, Сливенско, Старозагорско и откъде ли не. Отделно са обикновените четници, тръгнали от всички краища на България, включително бесарабски българи, за да се борят за освобождението на Македония. Всички тези хора са оставили спокойния си живот и са отишли да се бият не за някакъв чужд народ и чужда нация, а в защита на България и на българите по тези земи. Техните имена и биографии доказват абсурдността на тезата, че ВМРО е действала като организация в защита на македонската нация“.

Между тези 156 забравени апостоли на Македония има 15 герои от Стара Загора – между които Иван Гарванов, 7 от Чирпан – между които Пейо Яворов, и трима от Казанлък. С числеността на старозагорци в управлението на ВМРО може да се сравни само Сливенския край, откъдето участие в движението вземат потомци на Хаджи Димитър и други известни възрожденци.

„Ясно е по каква причина в днешна Северна Македония тези герои са забравени. Защо обаче България „забравя“ за тях е интересен въпрос“, казва Красимир Каракачанов. Според него причината е чисто конюнктурна и в унисон с новите идеали и ценности, посочени от Брюксел. „Ние, обаче, като българи, не бива да забравяме нашите си герои и нашите идеали и ценности като народ“, посочи авторът на документалната книга.

„Читателят не трябва да остава с убеждението, че всички тези хора, описани в „Забравените апостоли на Македония“ са били обикновени хора, които е нямало какво да губят. Напротив – болшинството от тях са били с високо образование, владеели са чужди езици, произхождали са от заможни семейства и често са били офицери от българската армия. Но те са загърбвали сигурността и кариерата и са тръгвали да рискуват живота си за България, като не един от тях го е изгубвал“, посочи Каракачанов. Според него всичко това показва, че след Освобождението българското общество е възпитавало правилно децата - в дух на солидарност от българин към българин. „Всички тези хора, описани в книгата, са преценили, че техен дълг е бил да помогнат на изпадналите в беда българи от Македония“.

В подкрепа на всички тези тези идва и втората книга, представена от автора й Красимир Каракачанов, посветена на почти неизвестния за изучавалите българска история легендарен революционер и водач на ВМРО Тодор Александров, който посвежава целия си съзнателен живот на идеята за освобождение на Македония и обединяването й с освободените вече земи на България. „Въпреки че в София има кръстен булевард на негово име, българските съвременници не са особено наясно с какво той е заслужил подобна чест“, посочи Красимир Каракачанов.

Животът и делото на Тодор Александров привличат вниманието на Каракачанов още в ученическите му години, когато за първи път попада на документални книги в библиотеката на баща си и това предопределя пътя му на историк и изследовател. „Опитал съм се да напиша тази книга не като суха биография, а като разкажа и факти, истории от личния живот на Тодор Александров, за да почувства читателят какъв човек е бил той“, посочи авторът. Един от малко известните факти е, че Тодор Александров е сред най-близките приятели на Пейо Крачолов Яворов. „Публикувал съм техни писма, когато Александров е бил в Черна гора, за да купува оръжие за революцията и между другото обсъжда със своя приятел красотата на стройните черногорки. Имал е доверието на поета да чете първи ръкописите му и дори да му дава съвети, за изказва мнение по тях. Александров е бил човекът, който се е грижил за поета след първия му опит за самоубийство, когато Яворов остава сляп.“, разказа Красимир Каракачанов.

Тодор Александров никога не признава в прав текст, но мълвата от онова време твърди в спомените на негови съвременници, че именно той е осигурил реворвер на Яворов, за да направи втория си, опит за самоубийство и да сложи край на живота си. В този период на всички около поета е било забранено да му дават достъп до каквото и да е оръжие. Тодор Александров, в дългите дни и нощи, в които е разговарял със своя приятел, е бил най-близо до душевното му състояние и вероятно единствен е разбирал дълбоката драма в душата на Яворов.

Тодор Александров е възлова фигура в много исторически събития от българската история, но остава неизвестен, защото името му след 1944 г. умишлено е пропуснато в учебниците, тъй като се противопоставя на редица решения на Коминтерна. И до днес не са съвсем ясни причините за неговата смърт – една от версиите е, че е бил убит именно по заповед на Коминтерна, но в книгата Красимир Каракачанов излага още няколко възможности, включително и версията, която според него е най-достоверна.

Водещ на вечерта беше областният председател на ВМРО Стара Загора Красимир Червилов, а двете книги бяха представени от издателя на вестник „Национална Бизнес поща“ Станимир Стоянов. Книгата е дело на издателство „Захари Стоянов“ и може да се намери в книжарниците из страната.

Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление.