Президентът Георги Първанов (2002 – 2012 г.) представи в Стара Загора мемоарната си книга „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“, дело на университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

В книгата бившият държавен глава събира спомени както от личния си живот, така и от политическата си кариера. Срещата в Стара Загора беше организирана от местната организация на ПП АБВ, а авторът беше представен от младия й лидер д-р Емил Стоименов.

Първанов призна, че в началото на политичаската си кариера е бил напълно непознат в БСП и издигането му в партията до известна степен става случайно. Той се оказва в центъра на събитията при създаването на най-голямата политическа коалиция от началото на демократичните години до днес в края на 90-те – Коалиция за България. „Тогава в партията имаше спорове, но нямаше наказания, мъмрене и изключвания. Не беше лесно да се спори с Петър Дертлиев и Кръстьо Петков, но не се мерехме кой е по-по-най“, посочи Първанов. Така партиите от широката коалиция около БСП се явяват заедно в над 180 общини и печелят изборите.

Кой да бъде кандидадът на тройната коалиция на президентските избори през 2002 г. също е интересен момент, засегнат в книгата. „Тогава измислих формулата „равноотдалечен кандидат“. В един момент Царя предложи кандидат за президент на коалицията да бъде Елена Поптодорова - в неговите очи тя беше подходящ човек, а Доган – тв журналистът Митко Цонев. Разбрахме, че няма да постигнем съгласие и реших да предложа кандидатурата си сам. Тогава мнозина потриха ръце и казаха „Първанов изгоря“. Той обаче имал усещането, че ще спечели, защото познавал нагласите на хората от обиколките си из страната.

„С Петър Стоянов имах 2 дебата, без този, който отказах по време на изборите, защото имах насрочени срещи. На първия дебат Стоянов ме засече с въпрос колко е процентът от брутния вътрешен продукт за нуждите на отбраната. Изгубих този дебат... Вторият се състоя в едно известно телевизионно шоу. Попитах Петър Стоянов колко струва хляба в обикновения квартален магазин и той не можа да отговори. В изборната нощ резултатите между двамата бяха оспорвани и когато ми казаха, че аз печеля, осъзнах, че нямам подготвено слово“, разказа още Първанов.

„Формирането на тройната коалиция не стана лесно. Аз съм бил критичен към нейното управление неведнъж. Но нека сега сравним – по-зле ли е било по нейно време? Не мисля.“, посочи Първанов. „Днес вместо руска зависимост в областта на енергетиката, от която някои толкова много се страхуват, имаме руско-турска зависимост, а скоро може да нямаме нищо, включително Марица-изток“, добави той.

В книгата си Първанов разказва и подробности около връщането на мандата през 1997 г., и за годините след 2011 г., когато левицата губи всички областни центрове, понасяйки най-тежката изборна загуба в историята си.

В "Пътуване към паметта" президентът разкрива интересни подробности около освобождаването на българските медицински сестри от Либия и дипломатическата му роля в преговорите с Кадафи. „Бях изчел томове книги за Кадафи и от Кадафи, включително разузнавателни справки и поех рискованата стъпка да се срещна с него като български държавен глава, с който той можеше да се подиграе, както направи с други европейски лидери. След вечерята с високомерно държание неочаквано любезно Кадафи попита „Какво мога да направя за моя приятел Жоржи? Без да се колебая отговорих, че искам да ида в болницата в Бенгази и да се срещна с болните от СПИН деца. Реакцията на обкръжението му беше отрицателна, но Кадафи отсече, че няма проблем. Влязох в болницата през тълпа от ожесточени хора, приклекнах до едно малко момиченце и хванах ръката му. Започнах да си говоря с него, но не за болестта, а каква иска да стане, когато порасне и други подобни въпроси. Това промени отношението на родителите и тълпата отвън. Мисля, че повече благодарение на Великобритания и Тони Блеър, както и на българската дипломация като цяло, случаят с българските медицински сестри в Либия беше решен успешно“, смята Първанов.

Не съм „самотен бегач“, макар че в живота ми се е налагало и това, посочи той. „Спортувал съм все колективни спортове – футбол, войлейбол, баскетбол и това не е случайно“. Според него е редно всички, които ги е грижа за Левицата да седнат на една маса и да намерят общ език. „Ние спряхме да общуваме, а общуването е единственият път към обединението и намирането на верните решения“, заключи той.

След срещата пред Първанов се изви опашка от желаещи да получат личен автограф върху книгата от нейния автор.