Розопроизводители режат насажденията си до корен, за да не гледат как цветовете капят необрани

Изкупната цена на розовия цвят удари 10-годишно дъно, падайки до 1,60 лв. за килограм набран цвят. За сравнение средната цена на килограм розов цвят през последните 10 години е била  3 лева за килограм, посочва Христо Николов , председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.

При подобна цена ще бъде успех, ако с парите, които получим , си осигурим поне гориво и торове и успеем да платим на работниците си, казват розопроизводителите. За печалба не може и да се помисли.

Розопроизводителите плащат на берачите по 80 стотинки за килограм набран цвят, което е половината от платеното им от изкупвачите. Надницата е  ниска,  желаещи да берат рози почти не се намират. Освен това и кампанията тази година започна късно, което също оказва влияние. Част от производителите в Казанлъшко са започнали да режат до дъно розовите насаждения, заради безсмислието да обират цветовете.

Заради трудната година и неадекватните мерки от страна на държавата розовите градини масово ще бъдат занемарени и няма да могат да се възпроизведат, предрича Пламен Станковски, собственик на фирма „Булаттарс“ в района на Павел баня. Той отглежда 500 дка рози, в същото време има дестилерии и е производител на розово масло.

До преди месеци половина смятахме изобщо да не отваряме дестилериите си, защото в складовете ни залежава около 200 кг розово масло – толкова, колкото произвеждаме годишно, посочи той. Накрая решил да преработи само собствения си розов цвят, както и на някои дребни производители около неговите градини.

Розопроизводителите обаче масово не вярват, че причините за розовата криза се корени в залежалото масло. „Беше предложено на розопреработвателите да получат заеми от държавната банка като заложат маслото като обезщетение, но се оказа, че няма какво да предоставят. Произвеждаме суровина, която в момента розопреработвателите не желаят да закупят или предлагат обидно ниска цена“, казва председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите Христо Николов.

Вечният проблем Най-големият проблем за розопроизводителите отново е липсата на работна ръка. За този проблем от Асоциацията алармират от дълги години. Христо Николов отглежда 100 дка рози в Карловско. Работи биологично земеделие и разходите му са 200–300 лв./дка. Необходими са му 80 работници, а е намерил само 15. „Розовият цвят буквално капе по земята и няма кой да го прибере! Това е истинска катастрофа за родното розопроизводство“, казва той.

Къде е държавата? Преди месец розопроизводителите в страната изразиха в писмено становище, изпратено до медиите, несъгласието си с мярката, приета от УС на Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на 3 млн. лева помощи по de minimis за бранша в предстоящата кампания.

Тази мярка е неработеща, обясниха в становището си от Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) . В нея членуват 34 розопреработватели. Становището им беше подкрепено и от Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Според тях никой няма да може да се възползва от отпуснатите от държавата помощи в размер на 30 ст. /кг при посочените изисквания поради невъзможността да отговорят на посочените от ДФЗ изисквания.

Въпреки че кампанията е вече в разгара си, отговор на поставените проблеми няма.