Новини от област Стара Загора и България

Как се раждат розите

2987 20/05/2021 17:00 Икономика Бизнес
Кети и Борис
Как се раждат розите
Автор: Сашка ПАНАЙОТОВА Автор: Сашка ПАНАЙОТОВА

Кети и Борис броят дните, които остават до тазгодишния розобер в Казанлък. Това е времето, в което семейството започва живот на бързи обороти – сутрин в 4 часа са на крака, взимат няколко розоберачи от домовете им и се потапят в розовото поле.

Кети ВиденлиеваРозовият цвят се бере на един дъх, няма спиране до обяд. Случвало се е да завали силен дъжд, мокър си до кости, но не мислиш за преобличане. Докато слънцето изгрее, дрехите вече са изсъхнали на гърба ти, казва Кети. До 10,30 ч. можеш да береш – не по-късно! След това става горещо, маслото изплува върху цветовете и пръстите стават черни - няма измиване, обяснява тя.

С изгрева на слънчевите лъчи, усилната работа на полето спира, но започва извозването на розовия цвят до розоварната, която е на 30 км разстояние. И така всеки ден в продължение на три седмици. Толкова горе-долу продължава кампанията…

Тази година в розобера ще се включат активно дъщерята Мариана, която е кандидат - студентка, както и синовете Иван и Тошко. Когато дойде време за розобер, другата работа остава на заден план. Така е вече 13 години, казва Борис.

Малкият им розов бизнес стартира с решението да обработват наследствена земя от 7,5 дка, която дотогава е била в кооперация. В началото се чудят какво да отглеждат – череши или рози. Все пак решават, че в Долината на розите това е най-естественият бизнес. Кети е медицинска сестра, Борис работи в казанлъшко предприятие. Дойде ли обаче краят на май, всички са на полето.

В началото беше трудно, с кредит закупихме посадъчен материал, изчистихме земята. На втората година започнахме да берем. Има си целогодишни грижи, не е само брането - окопаване, пръскане, подрязване два пъти - пролетно и лятно. Всичко сами си правим, казват стопаните. Средният добив от тяхната розова градина е 400 - 500 кг/дка.

Тази година кампанията за Кети и Борис ще бъде по-различна. Стопаните наричат 2021 г. „година на изпитанията“. Обикновено наемат по 7-8 души за розобера, но сега ще опитат да се справят сами. Изкупната цена на розовия цвят е силно намаляла, от там и възнаграждението, което се дава на розоберачите. Преди години можехме да си позволим да им плащаме по 1 лв/кг, сега е невъзможно, казват производителите.

Сметките са прости. Тази година очакванията са розовият цвят да се изкупува по 2 лв за килограм. При такава цена можем да платим на розоберачите 80 ст./кг. Тогава за нас остава 1,20 лв./кг. Като сметнем разходите по закупуване на торове, техника, транспорт до розоварната, печалбата се стапя до сивмолични размери. Според Борис нормалната цена на килограм розов цвят, която би задоволила розоберачите и розопроизводителите, е от 2,80 лв./кг до 3,20 лв/ кг. При такава цена розоберачите ще получат по 1 лев, а печалбата ще покрие нуждите на производителите.

Имахме случай: за деня сме набрали 450 кг розов цвят. Тъкмо качваме цвета на колите и ни се обаждат от розоварната, че няма да го купят, защото са препълнени с продукция. В такъв случай плащаме на розоберачите, изхвърляме розовия цвят, а загубите остават изцяло за нас, казват стопаните.
Разбирам, на розопреработвателите също не им е лесно, признава Борис. Има залежало масло, не могат да си позволят да изкупят големи количества цвят.

РозоберачкиПарите, които раздаде земеделското министерство на розопроизводителите заради пандемията, не са достигнали до Кети и Борис. Причината е, че те не са се регистрирали като земеделски производители. А не са го направили, защото бизнесът им е малък, смятат че няма нужда. Работим на други места, но в същото време си плащаме всички данъци, отглеждаме роза дамасцена, спазваме правилата. Би трябвало помощите да стигат и до най-малките производители, смятат те.

До момента са успели да си купят трактор втора ръка, който им е необходим при обработката на земята, но мечтаят за още земеделска техника. Бизнесът с розите помага на Кети и Борис да отделят повече пари за нуждите на трите си деца. Преди година се наложила трансплантация на бъбрек на единия от синовете им. Хората ни помогнаха да се справим с тази трудност, помогна ни много и бизнесът с розите, разказват те. Детето им вече е добре и участва активно в кампаниите по розобера.

Розите в градината на Кети и Борис се берат с усмивка. Често идват приятели, всеки с желанието да помогне в розобера, да се снима с носия и да се наслади на розовия аромат. След всеки розобер Кети пише своите „розописи“. Това са истории по време на кампанията, които са ни усмихнали, изненадали и са направили дните неповторими, разказва тя. Сред тях е историята на възрастна розоберачка, която забелязали, че бере, бере известно време и падне. Притеснили се да не й е прилошало. Оказало се че без да пийне ракийка преди работа не тръгва за полето, а този ден попрекалила. Или пък историята за огромен въздушен балон с пътешественици, който се приземил в краката на Кети и Борис в разгара на беритбата. Какви ще бъдат новите „розиви истории“, ще се разбере съвсем скоро.

Коментари към новината

Още новини от Икономика