Лазаровден е - ден за вяра и пролетно възкресение на Живота
Днес е Лазаровден - един от най-обичаните пролетни християнски празници. Традицията за днешния празник тръгва от християнската притча за Христос, който съживил мъж на име Лазар. Четири дни след като Лазар починал Христос произнесъл известните думи: "Лазаре, стани!". И чудото станало - Лазар възкръснал и станал. Затова се смята, че името Лазар носи здраве и дълголетие.
Лазаровден символизира завръщането на живота и съживяването на природата след дългата и студена зима. На Лазаровден свещениците набират върбовите клонки, които ще осветят и ще раздават на следващия ден - Цветница. След теци два празника започва седмицата на Великден. Лазаровден е винаги 8 дни преди Великден и е винаги в събота.
В народната традиция на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите момичета, наречени лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
С Лазаровден са свързани и едни от най-красивите български народни песни:
"Венец на лазарка, хвърлен в реката
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.[4] Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Б.ред. - в публикацията е ползвана и информация от Уикипедия