Проф. д-р инж. Ивайло Копрев е ректор на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Завършва университета през 2001 г., специалност "Разработване на полезни изкопаеми".
През 2010 г. защитава докторска дисертация, научна специалност "Открит и подводен добив на полезни изкопаеми", специализант на Technische Universität Bergakademie Freiberg, Germany.
От 2014 г. е ръководител на катедра „Открито разработване на полезни изкопаеми и взривни работи“.
През периода 2012 – 2016 г. е зам.-декан на Миннотехнологичен факултет, МГУ "Св. Иван Рилски", а от 2016 до 2019 г. е Декан на факултета.
През 2012 г. е избран да заеме академичната длъжност доцент, а от 2018 г. е най-младият професор по научна специалност "Открит и подводен добив на полезни изкопаеми".
Той е член на българския научен екип, който работи по план за удължаване на живота на комплекса "Марица-изток" в регион Стара Загора.

- Проф. Копрев, по време на Ваша среща в Мини "Марица-изток" стана ясно, че разработвате проект за удължаване живота на комплекса. Какво представлява този проект?
- Проектът е интегриран и се разработва от Минно-геоложки Университет "Св. Иван Рилски“ и Технически университет – София. По същество това е мащабен проект, който има краткосрочни (до 2030 г.) и дългосрочни цели (до 2050 г.). Краткосрочната цел на проекта е проучване на възможностите и внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Това ще доведе до намаляване на натиска към комплекса "Марица-изток", който включва Минно-добивното предприятие и трите ТЕЦ-а, а също така и други химически производства в района.

Докато при технологиите за улавяне, известните такива, трябва да се адаптират към нуждите и технологичните системи на съществуващите три ТЕЦ-а, то за транспорта и съхранението задачата е по-сложна. Ние трябва да анализираме наличната геолого-геофизична информация в радиус на 100 км от емитентите, да направим проучвания на база съществуващите данни, да изберем и оценим подходящи геоложки обекти за съхранение, след това да се проучат теренно, да се изготвят необходимите модели, и чак когато се уверим, че те са херметични и годни за депониране на въглероден диоксид, да пристъпим към фазата на опитно-промишлени нагнетявания, а в последствие и изграждане на пилотен обект.

При положителни резултати и реализация на проекта ще се позволи вредните емисии от парникови газове да бъдат надлежно улавяни и депонирани, което от своя страна ще даде възможност за предвидимост на разходите на централите. Разбира се, въпросът не е само финансов. Ние ще спомогнем за намаляване на емитираните количества СО2, които достигат няколко милиарда тона за разглеждания период, което е безспорен принос за България, Европа и света към подобряване на устойчивото развитие, чрез намаляване на вредните емисии.

В дългосрочен план като радетели на минерално-суровинната индустрия, ние разработваме нови технологии за оползотворяване на въглищния енергиен ресурс. В лабораториите на МГУ "Св. Иван Рилски" се работи усилено в експериментална обстановка да се синтезират екологични горива на бъдещето като водород и метан, чрез използване на лигнитните въглища, като при тази технология значително по-лесно се улавя СО2 още в реактора, а не на комините, каквито ще бъдат краткосрочните решения, и ще се отвежда за депониране. Така, ние като водещ център за технологии в България в областта на геологията и минно-добивната индустрия, в унисон с модела, който следваме - „Наука-бизнес-образование“, ще успеем да развием и спомогнем минния бранш да извърши своята технологична трансформация.

- Кои български учени и висши учебни заведения в страната участват в тази разработка?
- Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ си партнира на високо ниво с Технически университет – София. Към проектите е привлечен и Тракийският университет в Стара Загора, като при нужда ще се обърнем и към Геологическия институт на Българската Академия на Науките. Разбира се, използваме опита и на създадената мрежа от чужди специалисти и университети. МГУ е един от основателите на Сдружението на минните университети, а също така и сред най-активните членове от академичните среди в Българската мрежа на Глобалния договор към ООН. Партнираме в рамките на ЕС с редица университети и развойни центрове като най-големият немски – Институт Фраунхофер (Fraunhofer Institutes), Европейския Институт за Енергийни Изследвания (EIFER) и с университети от САЩ.

- Съгласно европейските изисквания България трябва да постигне въглероден неутралитет. В какъв срок би могло да стане това?
- България работи на бързи обороти в това направление, макар че институциите се активизираха през последните 1-2 години. МГУ предвиждаше, че този проблем ще бъде належащ и затова активно работим по него още от 2007-2008 година. Сред съвместните ни успехи с правителствата от последното десетилетие е максимално бързото имплементиране на европейското законодателство и директиви, уреждащи съхранението на СО2 в геоложки структури, в българското законодателство. Това от своя страна доведе до промени в Закона за енергетиката, Закона за водите, Закона за концесиите и др. Така че, по законова линия ние сме една от държавите в Европейския съюз, която е добре подготвена. Паралелно с това работихме по проучването на обекти в Северна България за съхранение на СО2 и технологии за неговото улавяне.

Според нашите виждания, ако се запази темпа на работа, и се привлекат допълнителни инвестиции, България може да постигне заложените цели до 2050 г.
Нашите проекти са насочени към запазване на бранша чрез внедряване на технологии, които развиват съществуващите и ги превръщат във въглеродно неутрални. Също така и използване на енергийния потенциал на изкопаемите горива, чрез премахване на техния вреден ефект върху околната среда. Тези проекти са гаранция за устойчиво развитие, както на бранша, така и на енергетиката.

- На срещата в Мини „Марица-изток“ Вие съобщихте, че стремежът Ви е създаване на интелигентна конструкция, която да издържи на всички европейски изисквания за въглероден неутралитет. Какво представлява тази конструкция?
- Както споменах, ние залагаме две цели за развитие на нашите разработки. Краткосрочната е развитие на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които при добро стечение на обстоятелствата могат да бъдат внедрени преди 2030 г. Това ще доведе до намалени емисии на СО2 от централите и ще даде възможност на Мини „Марица-изток“ да продължат с добива, като се намали натиска към целия комплекс. Дългосрочните разработки и цели предвиждат добивът де се ориентира към трансформацията на полезното изкопаемо във вид, който е въглеродно неутрален. Надяваме се на положителни резултати от нашите изследвания в тази област и до срока поставен от Европейската комисия – 2050 година да имаме пълна трансформация на минно-добивното производството и съответно енергетиката.

- Какво финансиране ще бъде необходимо и от къде ще дойде то?
- На този етап финансирането е по линията на публично-частното партньорство. Университетите работят с бранша за решаване на техните проблеми, но то покрива само началния етап, за да не се губи повече време. Средствата са крайно недостатъчни за следващите фази на проекта, като основно се разчита на инвестиции от „Плана за възстановяване и устойчивост на Р. България“, „Европейски зелен пакт“ – по известен като „Зелената сделка“ и финансиране по програма „Хоризонт Европа“ – за научно-изследователската част на проекта.

- На какъв етап от научната си работа сте в момента и какво предстои да бъде свършено във връзка с проекта?
- По краткосрочния проект, свързан с улавянето и съхранението на СО2 до 2030 г., сме в напреднал етап, като в момента се проучват потенциално пригодните обекти за съхранение в радиус на 100 км от емитентите в комплекса "Марица-изток".

Що се отнася до дългосрочния проект (2050 г.) разработката е в начална фаза, защото е налице системно недофинасиране. Въпреки това ние продължаваме с малки стъпки работата по нея и последващите експерименти и научно-приложни изследвания, използвайки целия световен опит. Създаваме експериментален апарат, в който да извършваме опитите, заедно с нашите партньори от водещи организации и университети. Оптимисти сме за получаване на добри резултати.

- Какви са шансовете на България да запази комплекса „Марица-изток“ и да продължи работата на въгледобивното предприятие и ТЕЦ-овете?
- Шансовете са изключително големи и това е нашата основна цел. Усилията ни са насочени към нейното постигане - запазване на комплекса „Марица-изток“ като цяло. Това е и пътят за удължаване живота на мините и запазване на работни места, които са един от основните поминъци в този район на България. Считаме, че въглищата са ресурс, който тепърва ще разкрие своя потенциал във въглеродно неутралната енергетика, а също така и гориво, което имаме в България в изобилие.

- Какви реформи ще трябва да се направят в предприятията от комплекса, ако бъде реализирана Вашата научна разработка?
- Първият етап от реализацията няма да засегне минно-добивното предприятие пряко. Основно ще бъдат монтирани в технологичната схема на ТЕЦ-овете уловители на СО2, като усилено по тази задача работят ТУ - София. След това, съгласно технологичната схема, уловения СО2 се транспортира по тръбопровод до подземната структура, в която ще се депонира. Повишава се неговото налягане, чрез използване на компресор, като се нагнетява под формата на течност в депото. Подземно той се разпространява и запълва структурата, като в последствие след значителен период от време минерално се свързва със средата и образува скала. Това е напълно безопасна технология, като изходния продукт, най-разбираемо казано е карбонатна скала (варовик), която е разпространена навсякъде по света. Нашата основна задача, в този етап, е структурата да бъде така подбрана, че да гарантира реализацията на проекта. Ето защо, работата ни не приключва със запълване на структурата. Ние продължаваме с наблюдения върху нея и изследвания, така че във всеки един момент да знаем и контролираме процеса на движение на СО2, като го управляваме динамично. Ние разглеждаме СО2 като суровина с бъдещо предназначение, а не като технологичен отпадък, който замърсява околната среда.