Вече втора година те нямат лица...
Спасените пациенти ги наричат "ангели на светлината". Може би заради еднаквите бели костюми, шапки, маски, ръкавици и шлемове, с които са принудени да работят почти денонощно в препълнените ковид отделения на болниците - всички медици изглеждат еднакви. И само очите говорят.

През тях минават горестта и надеждите на всеки един пациент – когато оздравее, щастието на неговите близки и приятели. И драскотина в душите им от мъката по всеки изгубен човешки живот. В паметта на медиците те няма как да останат просто статистика. Защото борбата за всяка секунда надежда се помни докрай.

Тези „ангели в бяло“ обаче побират душите си в нормални човешки тела - не безсмъртно божествени (макар ваксинирани). Имат своите грижи и чувства, тревоги, и болки, и радости. Свои деца, свои родители, свои скъпи приятели, които с месеци чуват за кратко, по телефона… Не смеят да се срещнат с тях, защото всеки ден са на първа линия в борбата с невидимата заплаха.

Те също се разболяват – вирусите не правят разлика кой е медик и кой не е. Понякога преборват болестта, понякога не успяват - като всички хора. Нищо, че са „ангели в бяло“. За една година над 120 от тях – лекари, медицински сестри, санитари, шофьори на линейки – станаха част от черната статистика на коронавирусната пандемия.

Покрай вируса сякаш забравихме, че има и други болести – често по-опасни и по-смъртоносни. Същите тези „ангели в бяло“ правят всичко по силите си, за да продължават своята мисия на лекари – кардиолози, хирурзи, акушер-гинеколози, специалисти по вътрешни болести, педиатри, УНГ специалисти, очни лекари, инфекционисти, анестезиолози, реаниматори, невролози, физиотерапевти и много други.

Затова, от всички нас - поклон и едно огромно БЛАГОДАРИМ! Честит празник на всички Вас – хора с ангелски сърца.