Проф. Ирена Манолова е завършила Висшия Медицински институт в Пловдив. През 2000 г. придобива специалност по клинична имунология. През 2004 г. защитава образователна и научна степен „доктор“ по специалност „имунология и алергология“. През 2010 г. защитава научно звание „доцент“, а през 2020 година става професор по имунология и алергология. Преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет и е началник на Имунологична лаборатория в Болница „Тракия“.

- Проф. Манолова, в последните седмици се появиха притеснения около приложението на ваксината на АстраЗенека заради съмнения, че предизвиква тромбоза. Доколко основателни са тези страхове?
- Към 16 март, тази година 20 милиона души от европейската общност и Великобритания са получили ваксината на АстраЗенека. От всички тези случаи има регистрирани около 18 случая на тромбоемболични събития. Европейската агенция по лекарствата твърди, че не е доказана причинно-следствена връзка, но че принципно тя е възможна и са необходими бъдещи наблюдения.
Сами виждате, обаче, че честотата на тези тромбоемболични инциденти е изключително ниска в сравнения с броя направени ваксини – над 20 милиона, и то без да е ясно дали те са били предизвикани от ваксината или са плод на други обстоятелства и причини. За мен по-скоро тези случаи са при индивиди, които са генетично предразположени към развитие на тромбози. Затова е много важно правилно да се оцени кое е по-рисковано – да се ваксинираме, или да преболедуваме Covid-19. Самият ковид протича с тежки нарушения в кръвосъсирването при много голям брой пациенти. Вероятността да получиш тежки усложнения и тромбоза след прекаран ковид е многократно по-голям отколкото от ваксината.

Подходът към ваксинацията в Европейския съюз спрямо ваксинирането във Великобритания беше съвсем различен. Във Великобритания разделиха населението на 7 групи. В първата група бяха всички здравни работници, във втора - хора над 80 години, след това над 75-годишна възраст и т.н. В Европа, тъй като за ваксината на „АстраЗенека“ нямаше достатъчно данни за хора над 65 години, казаха, че няма да ги ваксинират с нея. Затова в Германия и други европейски страни спряха ваксинацията с АстраЗенека под 50-годишна възраст. До днес обаче от Великобритания, където масово бяха ваксинирани възрастни хора с АстраЗенека, нямаме данни за каквито и да било тромбоемболични състояния.

- От къде дойдоха проблемите и недоверието към Оксфордската ваксина?
- Мисля, че се създадоха проблеми между ЕК и АстраЗенека заради забавянето от страна на доставчика. В същото време тази ваксина беше най-лесна за съхранение, достъпна за отдалечените краища в света.

- Хората смятат, че ваксините срещу ковид са рискови, защото не бяха направени продължителни проучвания...
- Това съвсем не е така. Ще дам пример отново с АстраЗенека.В проучване на АстраЗенека за ефективността на ваксината, което беше публикувано през август, бяха обхванати около 30 000 души доброволци, чрез които се тества ефективността ѝ. Сумарно беше отчетена 70% ефективност срещу тежък ковид. Тази ваксина в САЩ все още не е одобрена, защото Адмнистрацията по храните и лекарствата поиска допълнително клинично проучване в Северна и Южна Америка. Там бяха обхванати нови 32 000 доброволци. Това означава, че до момента сумарно са тествани 62 000 души за ефективността на ваксината на АстраЗенека. Това е изключително голям брой хора за доказване на ефективността и страничните действия на една ваксина. За сравнение ще кажа, че във фаза 3 на Пфайзер бяха включени тестове с малко от 43 000 души, а на Модерна - 30 000 души.

- Има хора, които са сложили първа ваксина на АстраЗенека и сега се притесняват да сложат втората. Какво ще ги посъветвате?
- Обикновено случаите на тромбози до момента са регистрирани 14-15 дни след първата ваксинация. Нека тези хора, които се притесняват да се обърнат към лекаря си и той да ги посъветва. Аз мисля, че не е добре да се прекъсва процеса на ваксинация.

- Може ли хора, които се страхуват да си сложат втора ваксина на АстраЗенека, да си поставят вместо нея някоя от другите ваксини?
- На този етап никой от научната общност не препоръчва поставянето на две различни ваксини. Без да има клинични проучвания, няма как да пристъпим към това. Ако тези хора решат да изберат друга ваксина, то те трябва да започнат отначало целия ваксинационен процес. Моят съвет е: нека ваксинираните да завършат имунизацията си с АстраЗенека.

- Как хората да съобразят избора на ваксина със здравословното си състояние? Коя да предпочетат?
- Смятам, че общопрактикуващия лекар, който познава здравословното състояние на пациента, трябва да му даде съвет за избора на ваксина. Очевидно при избора има значение и възрастта. Министерство на здравеопазването би трябвало да подготви подробна информация за ваксините и да я предостави на личните лекари. За момента в Агенцията по лекарствата са публикувани на български упътванията на ваксините, но това съвсем не е достатъчно. Трябва да има инструкции, указания, на кои пациенти каква ваксина би трябвало да се препоръча в зависимост от възрастта и заболяванията. Имунитетът при индивиди над 60 и 65-годишна възраст е съвсем различен от този при младите хора. Има стареене на имунната система, а това стареене си има особености.

- Онкологично болните каква ваксина трябва да изберат?
- И двата вида ваксини – RNK и векторните, са добри за хората с онкологични заболявания. Не мисля, че вида на ваксината ще повлияе на заболяването им.

- Какво би ни помогнало да ликвидираме по-бързо пандемията в страната?
- Колкото по-дълго циркулира SARS-CoV-2 вируса, толкова вероятността за появата на нови варианти е по-голяма. За да ликвидираме пандемията, от една страна ваксинацията трябва да стане максимално бързо и да се обхванат първо най-рисковите групи, както направиха англичаните. Не по-малко важна е изолацията, носенето на предпазни маски. Искам да подчертая, че ваксинирането не отменя защитните мерки. Всички производители на ваксините казаха, че трябва стриктно да се спазват мерките 14 дни след втората ваксина.