Визитка: Николай Диков е председател на Съвета на директорите на Мини Марица-изток ЕАД. Роден е през 1986 г. Завършил е висшето си образование в Технически университет - София през 2009 г. През 2012 г. защитава магистърска степен по специалност „Публична администрация”. От 2011 година е общински съветник в Общински съвет - Стара Загора. От декември 2014 г. до март 2017 г. е член на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток” ЕАД. От 2015 година е Председател на група в състава на ОБС – Стара Загора. Член е на постоянните комисии „Спорт и младежки дейности” и „Проекти, евроинтеграция и международни връзки” и на Общинската комисия по безопасност на движението.

- Г-н Диков, в ситуация на предизборна кампания, как оценявате политическото говорене относно бъдещето на комплекс „Марица изток“?
- Темата „Марица-изток” не трябва да бъде експлоатирана предизборно или тогава, когато има недостиг на електроенергия - в трудните месеци на електроенергийната система. И не бива да се превръща само в опити за нападки между партиите, а в контекста на сегашните избори, по-скоро всички кандидати трябва да превъзмогнат пристрастията си. Да заявят ясно и с конкретика позицията си, но най-важното да я отстояват и след изборите. Виждам различни послания, хубави клипчета в интернет, опити да се прехвърли топката и отговорността, други пък обещават подкрепа за „ хората, които работят под земята”. Така няма да се получи. Не става дума да даваме напразни надежди на хората, а експертно и политически да даваме най-добрите решения, свързани с въпроса може ли българската енергийна система да функционира стабилно, да се осигурява балансът в системата и да се гарантира приемлива цена на електричеството за потребителите. Комплексът „Марица-изток” има голям социален ефект за хората от региона. Няма да позволим въглеродната неутралност да се случва за тяхна сметка.

- Мнозина се питат - има ли надежда за мините в момента?
- Надежда за комплекса „Марица изток” не само,че има. Тя е неизбежна необходимост и посоката ми на работа през последните години винаги е била такава – да се създадат добри предпоставки и условия за дългосрочна работа на мините. Не става въпрос само за националната ни сигурност, а за икономиката на България и на региона. „Марица-изток” поставя стандарти, които обуславят добрите показатели на Стара Загора в социален, демографски и икономически аспект. Имаме конкретни насоки на работа, които са плод на последователни действия през годините и единственото, което искаме от бъдещите народни избраници е, да се вслушат в нуждите на комплекса и да отстояват националните ни приоритети в защита на българската индустрия и икономика.

Подготвяните от правителството Регионални планове за справедлив преход трябва да постигнат намаляване на емисиите. Този преход към декарбонизация може да се случи, само ако е справедлив и не води до намаляване на жизнения стандарт на хората и задлъжнялост. Технологично решение за бъдещето на мините и централите има и аз съм убеден, че то ще бъде реализирано. Оперативната програма за развитие на регионите до 2027 г. предвижда общо 3,1 млрд. лв. за трансформация на икономиката, зависеща от въглищата, които ще бъдат насочени към Стара Загора, Перник и Кюстендил. На 19 април предстои публично обществено обсъждане дали е възможно към тези три града да бъдат добавени още осем, сред които са Сливен, Ямбол и Хасково.
В Дружеството се води стабилна финансова и икономическа политика, а това, че миналата година показваме загуба, е обусловено единствено от ниския товар в комплекса. И сме направили всички постъпки за намаляване на разходите, без да засягаме персонала, но да гарантираме инвестициите и ремонтите, така че дружеството да функционира и да изпълнява своите ангажименти към заявките на централите.

- Как гледате на възможността да бъде проучена и предложена технология за улавяне на CO2, нещо зад което застанаха работещите и синдикатите в комплекса?
- В контекста на „Зелената сделка” и изготвянето на Териториалните планове, ние отстояваме позицията за реализиране на проект, свързан с улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид. Защо смятаме, че този проект е най-важен? Защото когато се говори за различни видове екологични решения като например газ, фотоволтаици, водород, това е единственият проект, който ще гарантира въгледобива. И когато се обследва всяко едно от възможните решения, то трябва да дава отговор на няколко въпроса -
1. Каква ще е цената - знаем, че развитието на технологиите намалява тяхната стойност.
2. Какъв екологичен ефект ще има?
3. Какви перспективи предлага - всички в момента ни говорят за трансформация и откриване на нови работни места. Но смятам, че първата по-важна тема е запазване на сегашните.
4. Устойчивост – за какъв период ще бъде ефективно предлаганото решение?
5. Реализация – технологична и нормативна. Например, могат ли да бъдат преустроени тецовете на газ, колко е ефективно и колко ще струва.

- Заместването на един собствен стратегически ресурс като въглищата е голямо предизвикателство не само за България. Какви възможности виждате в преминаването към нисковъглеродна икономика?
- След Ковид-пандемията Европа трябва да предприеме сериозни действия по възстановяване на икономиката си. И трябва сериозно да преосмисли т.нар. „зелени идеи”, които са със съмнителен и недобре обследван ефект - социален, икономически и екологичен. Причината, поради която се дебатира тази тема в момента е стратегическото време на решение, както и, че в момента в Европа тече този дебат за изготвяне на Териториалните планове и за финансирането на проектите, които могат да бъдат реализирани в държавите-членки. Нищо не е минало или свършено, а бъдещето се кове сега, в този момент.

„Зелената сделка” дава и възможности за трансформация на сектор енергетика, който да бъде базата за цялостна трансформация на икономиката на съответната държава. Това е решението, което търсим и към което се стремим - да съхраним този изключително важен местен ресурс, от който зависи стабилността на електроенергийната мрежа, като същевременно намерим решение за намаляване на въглеродните емисии. Тъй като това е една комплексна задача, подходът също трябва да бъде комплексен. Затова виждам перспектива в обединението на всички заинтересовани страни, правителството, местната власт, бизнеса, научния потенциал, синдикатите и т.н. За целта ЕС заделя много ресурси, които ще достигнат до нас чрез Териториалните планове и Фонда за справедлив преход. Затова, заедно с местната власт, поставяме фокуса върху българските региони, тъй като нито една от целите, поставени на европейско и национално ниво, няма да е изпълнима без тях. Убеден съм, че ще бъдат избегнати икономически и социални трусове и до необходимия срок, 2030 г., тази технология ще бъде факт. Оптимист съм за бъдещето на „Марица-Изток” и смятам, че трябва да се използва всяка една възможност за защитата на българския въгледобив.