Честито Благовещение - един от най-светлите християнски празници - денят, в който Дева Мария получава вестта, че ще роди Божият син Иисус Христос. Според Светото писание вестта е донесена от Архангел Гавраил.

Днес своя имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благоя, Блаже, Евангелия, Евангелина, Ванга, Вангела, Вангелия, Вангел, Вангелина.

Блгаговещение е известен в народните традиции и с името Благовец. От стари времена българите свързват празника с възраждането на живота, идването на пролетта, събуждането на дърветата и растенията след зимните студове и завръщането на щъркелите и лястовичките.

Интересен факт, е че Благовещение е празник на всички християни по света - независимо от деноминацията, и винаги го празнуват точно на 25 март.

Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да носи пари в джоба и да не излиза гладен, защото ако чуе да кука кукувица, цяла година ще благоденства.

В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила.

Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне" и др. под. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.

Пак за предпазване жените не шият ­ "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него".

На обредната трапеза присъстват риба (изпечена или сварена), която могат да ядат дори спазващите строгия Великденски пост, шарена пита, лучник.