Д-р Недялка Вълчева от Тракийския университет откри полезни щамове в стотици изворни води из България

Микроорганизми, които отделят полезни за човека ензими, естествени антибиотици, витамини и други вещества, живеят в голяма част от минералните и изворни води в България. Те придават на водата лечебни свойства и я предпазват от развитието на патогенни организми.

До този извод стига след близо 9-годишно проучване на стотици изворни места в България микробиологът д-р Недялка Вълчева, старши експерт-организатор в катедра ,,Биохимия, микробиология и физика“ към Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора.

Сред изследваните води са и 16 извора в Старозагорски регион, които се оказват с лечебни свойства. Списъкът им е дълъг – чешмата на параклиса южно от входа на Старозагорската митрополия, едноименната чешма в кв. „Трите чучура“, чешмата пред входа на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ и в двора на храма „Свети Димитър“ в Мъглиж, минералната вода в село Ягода, водата на Старозагорските минерални бани, някои извори в Павел баня както и водоизточници с минерална или изворна вода в казанлъшките села Овощник, Енина, Копринка и много други.

До началото на нашия век се е смятало, че изворните води са неблагоприятна среда за развитие на каквито и да е микроорганизми. През 2010 година на точно обратната теза застава българският учен проф. д-р Игнат Игнатов - директор на Научно-изследователския център по медицинска биофизика. Той създава нова научна теория, според която животът на Земята е възникнал при екстремални условия именно в термални минерални извори.

Вдъхновена от теорията на проф. Игнатов, през 2013 г. д-р Недялка Вълчева предприема серия от проучвания на минерални, планински, обикновени термални и нетермални изворни води, като тема на първата си научна дисертация. Въпреки откровения скептицизъм в научните среди, д-р Вълчева успява да изолира 24 различни бактерии, живеещи в изворни води в Хасковска и Старозагорска област и да ги идентифицира чрез молекулярно-генетични методи.

От 2018 до днес тя разширява изследването си в още 9 области в България – Ямбол, Сливен, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик, София, Ловеч и Благоевград, откривайки в определени извори още 90 нови щама на микроорганизми, обогатяващи водата с ценни за човешкия организъм ензими, естествени антибиотици, термофилни, ацидофилни и халофилни щамове. Броят им е толкова голям, че нарежда България на първо място в света по биоразнообразие на бактерии в студени, топли и горещи минерални извори.

Нещо повече - оказва се, че изолираните нови микроорганизми от родовете Bacillus, Pseudomonas и Stenotrophomonas в геотермалната пиринска местност Рупите участват в съвременната еволюция на Земята. Събитието е уникално и се случва за първи път не само в България, но и в света.

Според проф. Игнатов то доказва, че животът на Земята е възникнал при екстремални условия преди 3.5 милиарда години в термални минерални извори в присъствие на калциеви и карбонатни йони.

Старозагорска област също се оказва богата на извори с лечебна вода, благодарение на полезните водни бактерии. В проби от чешмата до параклиса край входа на Старозагорската митрополия д-р Вълчева открива бактерията Bacillus amyloliquefaciens, която действа противогъбно и бактерицидно, отделя различни полезни за човешкия организъм ензими и естествени антибиотици. Един от тях е плантазолицин, който убива причинителя на антракса. „В природата тези бактерии спомагат за разграждането на нишесте до глюкоза, на белтъци до аминокиселини, на липиди до свободни мастни киселини и така стимулират обмяната на веществата“, разказа за Divident.€U д-р Вълчева.

Според нея водата от старозагорското Аязмо действа благотворно на стомаха, срещу бактерии като ентерококи, ешерихия коли и други патогенни микроорганизми. „Това е вода, която е полезна за пиене в подкрепа на дихателната система, бъбречната дейност, стомашно чревния тракт, срещу развитие на циститни възпаления и на гинекологичните заболявания, предизвиквани от тях“.

Д-р Вълчева допуска, че водата до митрополията е същата, която извира на върха на Аязмото, близо до параклиса „Св. Теодор Тирон“. Според исторически сведения на това място в римско време е имало минерален извор, който е привличал хора със здравословни проблеми.

Водата в чешмата на Старозагорската митрополия действително е изворна, а не е от градския водопровод, потвърди за медиата ни инж. Румен Райков, директор на ВиК – Стара Загора. За да я изведат, работници на дружеството са направили сондаж с дълбочина 60 метра. Райков също допуска, че е възможно тази вода да идва по подземни пътища от извора на върха на Аязмото, който все още не е изследван. „Тази вода не е с повишено съдържание на минерали, има температура 20 градуса и е подходяща за всекидневна употреба“, посочва още д-р Вълчева.

Друга чешма в Стара Загора, в която са открити полезни бактерии, е чешмата в квартал „Трите чучура“. В нея е изолиран щам на бактерията Bacillus cereus, която също притежава противогъбни свойства и отделя естествени антибиотични вещества от групата на цереините. Освен полезна за пиене, водата от чешмата на „Трите чучура“ се оказва добра за поливане на растения като житни култури, царевица, памук, стайни цветя, защото унищожава плесените и предотвратява развитието на болести по тях.

„Водата на „Трите чучура“ е уловена от извори във високата част над квартала, които обаче са повърхностни“, посочи инж. Райков. По тази причина в дъждовно време в чешмата се откриват и патогенни бактерии като ешерихия коли, но когато е слънчево и времето е стабилно, водите й са кристално чисти, допълва д-р Вълчева.

Лечебна се оказва и водата в чешмата пред портите на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“, която улавя изворни води, извиращи високо в Стара планина. В тях д-р Вълчева изолира бактерията Bacillus altitudinis/pumilus. Във водата на чешмата с иконата на Света Богородица в Мъглиж тя открива Bacillus vallismortis, а в централната градска чешма - Bacillus amyloliquefaciens. „Много от изолираните полезни бактерии от рода Bacillus са естествени пробиотици, подобно на млечнокиселите бацили и живеят в симбиоза с тях. Те стимулират имунната система, подпомагат храносмилането, подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата“, обяснява д-р Вълчева. Водните бактерии намаляват риска от алергии и от появата на тумори на пикочния мехур и дебелото черво, понижават холестерола в кръвта. С тях се възстановяваме по-бързо след вирусни заболявания.

Минералната вода на Старозагорските бани и на някои минерални извори в Павел баня, в Хасковска област и местността Рупите съдържат друга полезна бактерия – Bacillus subtilis, която  отделя субтилин – антибиотично вещество, което заедно с други бактерицидни вещества действа срещу редица гъби, дрожди и патогенни микроорганизми.

„Bacillus subtilis е спорообразуващ бацил, който издържа на неблагоприятните условия в хипертермалните води. Устойчив е на широк диапазон киселинност и концентрация на натриев хлорид, защото образува специфична защитна обвивка“, обяснява д-р Вълчева.

Щамът вече е с изолирана ДНК, изследвана в независима лаборатория в Холандия и в лаборатории „Лина“ в Бургас. От него се произвежда като краен продукт алфа амилаза, която притежава лечебно действие при хора, страдащи от специфична ензимна недостатъчност на амилази, протеази и липази. В момента се правят и изследвания дали тези микроорганизми могат да въздействат и на коронавирус.

Водата на Старозагорските минерални бани и в някои извори на Павел баня съдържа друга полезна бактерия, която действа като инсектицид срещу нежелани насекоми – Bacillus thuringiensis. Попаднала в организма им, бактерията започва да образува спори, които разкъсват чревносъдържимото на насекомото и го убиват. Използването на тази бактерия в овощарството предпазва плодовете от разваляне, а дръвчетата от болести. Интересен факт е, че Bacillus thuringiensis е изолиран единствено в извори в Старозагорска и Хасковска област.

Друг силен продуцент на полезни ензими и бактериоцин, за човешкия организъм д-р Вълчева изолира в извори в родното си село Ябълково и в Хасковските минерални бани, където при температура на водата от 57,4 градуса тя открива Bacillus methylotrophicus. „Това е уникална бактерия, естествен пробиотик, която не се открива в нито един друг извор и има изключително широк спектър на антимикробно действие“.

На основата на Bacillus methylotrophicus  екип от Университета по хранителни технологии в Пловдив изолира бактериоцин със силно антигъбно и антибактериално действие. Поставен в киселото мляко той съхранява качествата му в продължение на близо месец, което го прави естествен биоконсервант.

Д-р Вълчева изпитва въздействието на полезните бактерии върху тикви, домати, чушки, различни овощни дървета, грозде, листа, череши и вишни в Старозагорски регион. Препаратите, създадени на тяхна основа, показват висока резултатност срещу пагубните за селското стопанство плесенни гъби. Нежни плодове като малини, ягоди, къпини, праскови и други, обработени с бактериоцин от Bacillus methylotrophicus с добавка на пектин се запазват в продължение на седмици.

Д-р Вълчева е убедена, че влагането на полезните водни бактерии в лекарствени продукти може да доведе до нови възможности за укрепване на човешкото здраве и дълголетие. Защото фактите говорят, че най-много столетници живеят в районите с минерални и изворни води, в които е установено наличието на католит и на откритите от нея полезни микроорганизми.

N.B. Препечатването на материала в други сайтове, интерпретирането на части от него и копирането на снимки е ЗАБРАНЕНО!