Днес е Сирни заговезни - ден за Прошка! Това е важен обреден празник както в църковния, така и в народния календар на българите.

Отбелязва се винаги в неделя - седем седмици преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Месото постещите са спрели да консумират в понеделник след Месни Заговезни. От Сирни заговезни до Великден се допуска храна само от растителен произход.

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос. Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят прошка, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка, като целуват ръка на домакините, изричайки традиционни реплики: „Прощавай, мамо, татко...“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. В някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“. Без прошка не може да се заговее.

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане). На конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. С водата от варенето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи; черупките се изхвърлят на улицата пак против бълхи.

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности (Паликош и под.). Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хора и се пеят песни, но в стари времена само мъжете са се събирали там.

В Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с цинизми, произнасяни в речитатив от момъка. При това волнодумство в много случаи се започва с „Ората копата“, очевидно формула, чийто смисъл днес не разбираме. Самата стрела явно е символ на половото влечение на младежа към момичето. Родителите не отправят никакви упреци. Предварително те разчистват двора от запалителни неща или ако не могат да ги внесат вкъщи покриват с мъчно запалими покривала, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя им помежду си. Според някои обяснението е, че младите се оставяли да правят това, за да се наговорят и простят с цинизмите преди постите, но тези традиции насочват към много стари езически култове.

По информация от "Уикипедия"