Димитър Райчев: За да си планински спасител, трябва да имаш сърце!

Димитър Райчев е родом от Плевен, но израства в Чепеларе, където са родени баща му и дядо му.
Магистър е по картография и географски информационни системи от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва работа като геодезист в EVN България през 2010 година. Своята страст към планината той обвързва както с професията си, така и със своето призвание да бъде доброволец към Планинска спасителна служба (ПСС), да помага и да носи светлина на тези, изпаднали в беда.

- Димитър, какво е за теб планината?
- Корените ми са в планината. И до ден днешен ме тегли много силно натам. Веднъж ми казаха, че ако съм далеч от планината, ще бъда нещастен.

Целият живот на семейството ми е свързан с планината. Дядо ми е бил учител в Чепеларе, после създава клуб по пещерно дело в училището и след това тази дейност прераства в Музея на родопския карст. Музеят на ските в Чепеларе също е организиран от дядо ми, който също се казва Димитър – очевидно много съм взел от него.

- От колко време си планински спасител и как се роди идеята?
Аз съм в редиците на Планинска спасителна служба от 2006 г. Моят баща беше планински спасител, дядо ми също е бил, и то от основоположниците на отряда в Чепеларе през 50-те години.

И покрай мъжете и аз реших, че някой хубав ден също ще стана планински спасител. Баща ми винаги ме е взимал през зимата на ски. Карах даже неговите служебни ски, с които изпълняваше задълженията си на планински спасител. Бил съм в обувките му още тогава.

- Спомняш ли си, когато баща ти и дядо ти са ходили на акции – притеснявали ли сте се вкъщи, докато ги чакате?
- Притеснения винаги има, макар и районът на Родопите да е относително безопасен. Но за Рила, Пирин, Стара планина – там всяко едно излизане е голям риск. Случва се човек да попадне в непредвидена ситуация. Винаги трябва да се подхожда с много внимание към тези акции и изобщо към детайлите на тези акции.

- Може да се каже, че дядо ти и баща ти са те вдъхновили да станеш спасител. Освен личния пример, кое те мотивира да бъдеш доброволец към ПСС?
- Дядо ми винаги е твърдял, че за да си спасител, трябва да имаш сърце и да се раздаваш на 100 процента. Много пъти по време на курсовете и после по време на някоя акция, като се знае, че има закъсал човек, тръгваш, без да се замисляш. Подготвяш си само необходимата екипировка – като инстинкт е.

Едно от най-мотивиращите неща за мен си остава изражението на човека, на когото си помогнал. Благодарността, която се чете в очите му, и чувството, което остава в теб – несравнимо е.

- Какви обучения минава един бъдещ спасител?
- За всяка акция се изисква сериозна подготовка. Минаваме основно медицински и технически обучения, четири курса в рамките на две години. Първо се карат зимен и летен курс за стажант и на следващата година се минава втората серия обучения, вече за планински спасител. Така беше, когато аз ги карах, което е преди 15 години. Физическата тренировка е в ръцете на всеки спасител. Планинарите обикновено карат колело, ски, правят преходи, активни са. А ските всъщност са задължителни за Планинската служба. Това е и един от критериите, по които се разбира дали даден човек ще успее да стане спасител, или не – уменията му със ските.

Едно момче от нашия курс не завърши, защото просто не успя да се научи да кара ски. Обикновено, ако ти липса някакво умение, те насърчават в рамките на два дни да тренираш много и да запълниш липсите, никой не връщат от първия път.

- Водиш ли статистика колко акции си имал за тези 15 години, в които си спасител?
- Пълна статистика – не. По пистите най-често има пострадали от падане туристи, тях ги сваляме до линейката или медицинския пункт. Но когато има изгубен човек в планината, това са акции, които се помнят цял живот. Но и хората помнят срещите си с планинските спасители. В Чепеларе един познат беше паднал и беше със сериозна фрактура – счупена подбедрица. Аз пръв пристигнах на място, шинирах го и докато чаках да дойдат колегите, започнах бавно да го транспортирам. Долу, до първа станция на лифта, го качихме в линейката и всичко беше наред. Няколко месеца по-късно се видяхме случайно и той беше толкова благодарен. До ден днешен, като се видим с него, си спомняме тази случка и виждам как се променя изражението на лицето му. На мен ми е приятно, че човекът го помни това нещо. Но при всички положения в планината аз обичам да помагам.

- Спомняш ли си някоя от акциите по издирване на хора в планината?
- Спомням си една акция на връх Нова година. Туристи бяха тръгнали от хижа Изгрев към хижа Преспа. През цялото време държахме връзка с хижаря дали са пристигнали туристите, или не. Чакахме, чакахме – няма ги. В 21:30 ч. на 31-ви още не бяха пристигнали. Всички бяхме в готовност да тръгнем, макар и да бяхме с близките си на празника. Към 23:00 ч. се обади хижарят от Преспа да каже, че всички са пристигнали невредими. През зимата в Родопите пада много сняг и придвижването пеша, особено вечер, е много трудно. Човек може да се измори. Ако е някъде по средата на маршрута – ни да се върне назад, ни да продължи. В такъв момент трябва туристите да са подготвени – да имат спален чувал, шалте, топли дрехи, чай в термос. Ако си закъсал по тъмно, е по-добре да спреш, да си направиш снежен заслон, да си изкопаеш дупка в снега. Така шансовете да оцелееш са много по-големи. Това ни учеха и на курсовете за спасители. Част от практиката беше да си изкопаем пещера и да пренощуваме в нея.

На първия курс за спасители температурата навън беше -27 градуса. Беше 19 – 20 февруари. Вечерта с един приятел от Чепеларе, с който карахме курса, си легнахме в заслона към 22:30 ч. и по едно време почнахме да се будим и да се питаме: „Жив ли си?“ и чакахме другият да каже: „Да, да, жив съм. Продължавай да спиш!“. Имахме такива притеснения. Но се оцелява.

- Как професията ти ти помага да си по-добър спасител?
- В планината и на акция човек използва всичко, което знае. За планинската служба искахме да разработим едно ГИС-базирано приложение, което да събира данни къде, кога и при какви условия се случват инциденти, както и типовете инциденти. Това щеше да даде повече яснота за характера на инцидентите както на нас, спасителите, така и на туристите в планината. В момента ПСС разполагат с данни за висока лавинна опасност и други метеорологични аномалии, които също са от значение за планинарите. Но има как да бъде развита идеята.

- Случвало ли се е да се обръщаш за помощ към колегите ти от EVN при някоя акция в планината?
- Знам, че ако се наложи, мога да потърся помощ от колегите. Ще ви кажа защо. Една случка ми направи много силно впечатление, още преди да си помисля, че мога да започна работа в компанията.

Имаше обилен снеговалеж една година. И ние с останалите спасители отиваме сутринта на работа, но шефът на лифта ни каза, че няма да работим, понеже от снега лифтът е паднал. Да падне лифтът значи положението е много, много сериозно. Аз такова нещо не бях виждал досега. Естествено организирахме се, взехме техниката – шейни, резачки – и тръгнахме нагоре. Като видях горната част на трасето на лифта, направо се уплаших – бяха паднали дървета върху въжетата, те бяха изскочили от ролките и лифтът наистина беше паднал. Тогава видях и едни други хора, които се борят с пораженията от стихията – електромонтьорите. Те оправяха електропроводите до пистата. Пеша, в снега – правеха го, за да може вечерта, като се прибера аз от планината, да имам ток и да ми е топло. Много се впечатлих тогава. Дадох си сметка, че и те са като нас – бойци. И сега действат така колегите, това не е единичен случай.

- Знаят ли колегите ти, че си спасител?
- Знаят и ми благодарят за това. Някои проявяват интерес към спасителството, повече тези, които посещават планината.

- А семейството ти как се отнася към избора ти?
- Жена ми ме подкрепя във всичко, което правя. Знае, че там ми е сърцето. А и аз вече бях спасител, когато се запознахме.

- Случвало ли се е да се засечете с баща ти на акция?
- Да, случвало се е. Аз съм и пещерен спасител покрай живота ми в планината. През 2005 г. имаше една акция по спасяването на пострадал пещерняк. Тогава бяхме заедно с баща ми. Той ми се обади, за да ми каже, че ще има нужда от пещерните спасители тогава. Акцията беше 36 часа, много сложна и комплексна. Човекът за съжаление вече беше загинал вътре, трябваше да го извадим и да го транспортираме, но това беше почти невъзможно заради тесните галерии в пещерата. Човек трябва да е и физически, и психически устойчив в такива моменти. Щом баща ми ми се е обадил, значи е сметнал, че аз съм.

В нашата работа като спасители се налага не само да спасяваме хора, но и да се погрижим семействата на пострадалите да знаят какво се е случило с техните близки.

Но планината е такова място, особено. Една мъгла например може толкова да те обърка, че изцяло да загубиш представа къде си.

- Какъв съвет давате на хората, когато тръгват в планината?
- Винаги да бъдат внимателни да се съобразяват с всичко в планината – условията на пистата, туристопотока, кой колко може да кара, да преценяват възможностите си. Аз лично предлагам помощ на всеки, който изглежда затруднен – начинаещ скиор, който не може да слезе по пистата например. Имам такива случки. Заради тях минах курс и за ски учител, защото трябва да можеш да обясниш на някой как да се справи в трудна ситуация.

Ти участваш като „Добряк“ и в програмата за корпоративно доброволчество „EVN за България“. Какво е общото между двете доброволчески начинания?
Един път добряк, цял живот добряк. Правейки едно добро дело, човек е добър, независимо къде е. В днешно време е много важно човек да остане добър и да съхрани своите човешки качества. В Планинското спасяване хората по принцип са добряци, обичат планината, обичат хората. Лошо от такъв човек няма да видите.

- Усещате ли се герои, вие, които спасявате в планината?
- Герои са всички хора. Всеки, който прави нещо за другите. И работата на електромонтьорите също е такава. Те също тичат при аварии в снега, в жегата, за да осигурят спокойствието на хората. Кой друг ще го направи?

- От каква подкрепа се нуждае Планинската спасителна служба, за да функционира успешно?
- Най-вече финансова. Финансирането е много важно за такива организации – за екипировка, за обучения. Екипировката се амортизира, има нужда от регулярна подмяна. Медицинските раници, с които най-често се работи, също трябва да са винаги пълен комплект. Като научих за кампанията на EVN в подкрепа на ПСС, се зарадвах изключително много и се включих, разбира се. Ако мога да си позволя като планински спасител да благодаря на компанията – правя го! В нашия дом лампите от кампанията носят особена светлина, щастлив съм, че семейството ми може да се докосне до нея.