Христо Михалев: Вече 30 години "Лесо Инвест" държи високо летвата в строителството

Христо Михалев
Христо Михалев: Вече 30 години Лесо Инвест държи високо летвата в строителството
Сашка ПАНАЙОТОВА Сашка ПАНАЙОТОВА

Основателят на компанията Христо Михалев нарекъл фирмата на родния си край - Лесово

През април 2021 г. старозагорската строителна фирма „Лесо Инвест“ отбелязва 30 години от основаването си. През изминалите години компанията се утвърди като предпочитан партньор, а нейните сгради се превърнаха в еталон за качествено строителство. Разговаряме с основателя на "Лесо Инвест" за началото на бизнеса, трудностите и предизвикателствата през изминалите години.

- Господин Михалев, 30 години са сериозно време в живота на човек. Какво са те за една строителна компания?
- 30 години са сериозно време, както в човешкия живот, така и в живота на една строителна компания. Началото беше поставено във време, в което се извършиха сериозни промени в държавата ни. През първите 10 години работихме, за да изградим име на фирмата. Конкуренцията беше наистина жестока - имаше лоялни и нелоялни фирми, инфлация на лева… Спомням си, точно когато 1 долар стигна курс от 3 000 лева в края на 1996 година, строяхме жилищна кооперация на бул. „Методи Кусев“ и ул. „Христо Ботев“. Идваха притеснени от инфлацията клиенти, носеха ни парите си. Когато обаче на сутринта отивахме да вземем материали, виждахме, че цените вече бяха станали други. Променяха се с всеки изминал ден, а ние търпяхме загуби. Така първите 10 години работехме най-вече за име, с малка печалба. Неусетно обаче започнаха да ни търсят едни и същи инвеститори и да ни възлагат ангажименти. Днес вече има компании, които възлагат строителството на обектите си единствено и само на нас.

- Как се роди името на фирмата – „Лесо“?
- Създадох фирмата през 1991 г., когато идваха демократичните промени. По онова време работех в ЗСК, но нещата не бяха добре, очаквахме съкращения. Един ден след работно време, срещнах на улицата адвокат Костадин Махналиев, който на времето беше юрист в строителния комбинат. Попита ме дали съм регистрирал фирма и се учуди, че не съм. Кантората му беше на няколко минути от мястото на срещата, не се двоумих много. Когато ме попита с какво ще се занимава фирмата ми, отговорих без да се замисля – с изграждане на промишлени и граждански обекти. Тогава ме попита какво име ще избера за фирмата си. В регистъра се засичаха много еднакви имена, а ми се искаше името да е нещо уникално. Адвокат Махналиев видя от паспорта ми, че съм роден в Лесово и ми предложи фирмата да носи името на родното ми място. Така той стана кръстник на нашата фирма…

- Спомняте ли си първия обект, който ви отвори пътя към големите строителни обекти?

- Първият ни обект беше в Кърджали. Бяхме подизпълнители на фирма „Сисепстрой- Кърджали“, която изграждаше нов селскостопански техникум в града. Обектът беше от сглобяем стоманобетон и представляваше физкултурен салон с парова централа. Такъв обект обикновено се работеше за срок от 6 - 8 месеца. Аз събрах моите хора – общо 4 души и направихме монтажа само за 2 месеца. Резултатът от работата ни беше много добър и това даде хубав старт на фирмата ни.
Първият търг, на който се явихме в Стара Загора, пък беше към Енергоснабдяване. Тогава конкуренти ни бяха ЗСК, Строителни войски - състезавахме се 4 фирми за един обект. Всички дадоха срок за изграждане над 3 месеца, аз дадох 1 месец. Наистина успяхме да свършим работата в посоченото от нас време и то с отлично качество. Така спечелихме този клиент дългосрочно.

- Кое има по-голяма тежест в работата на фирма „Лесо“ – промишленото или жилищното строителство?
- Промишленото строителство ми беше приоритет, защото бях много добре подготвен за такава работа. В частния бизнес обаче какъв обект ще изпълняваш зависи от това какъв инвеститор ще дойде, какви са възможностите да изпълниш задачата му, както и с какви специалисти разполагаш, според спецификата на обекта.

- Кои са онези обекти на „Лесо“, които оставиха най-значим отпечатък върху жилищното и промишленото строителство в региона?
- Имаме много изградени обекти, които оставиха отпечатък върху жилищното и промишленото строителство в Стара Загора. През 2010 г. взехме наградата „Сграда на годината“ с жилищната сграда, която изградихме на бул. „Методи Кусев“ и ул. „Васил Левски“. Това наистина беше емблематичен обект. Използвахме отлични материали, вложихме много труд и постигнахме добро качество. Сега завършваме комплекса на ул. „Българско опълчение“ и ул. „Антон Марчин“ – 130 апартамента с гаражи и стопански обекти. Това, което ме радва е, че хората, които идват при нас често казват, че ги изпраща техен познат, който е доволен от нашата работа. Когато градиш нещо качествено, търсят те отново. Гордеем се и с комплекса на „Мидалидаре“ в Могилово.
Промишлените ни обекти са много – направихме два обекта на „Загария“, в „Брикел“ строихме сероочистка – тя беше наистина тежък, монолитен обект. В ТЕЦ „Ей И Ес- Гълъбово“ също сме работили обекти с промишлен монтаж.

- В момента строите жилищен комплекс върху конструкция на сграда от времето на социализма. Как се строи модерна сграда върху стара конструкция?
- Става въпрос за жилищна сграда близо до „Загорка“. Ще успеем да реализираме този обект до края на годината. На времето е щял да става административна сграда на „Хранинвест Хранмашкомплект“. Вдигнали са го като конструкция, но по-късно са го продали на друг клиент. В продължение на 10 години обектът стоеше в лошо кредитно състояние. Успях да го купя от банките. Мислехме да правим там административна база на фирма „Лесо“ . Конструкцията е изключително стабилна и се получава много добра жилищна сграда.
Имаме още един такъв подобен обект, при който използваме старата конструкция. Това е т.нар. „Бяла къща“ срещу съдебната палата зад Античния форум. На времето е била дом на някогашния архитект и кмет на Стара Загора Желязко Рашев. Къщата е с много добра архитектура. Там поработихме доста, изкормихме всички дървени подове. 15 тона метал вкарахме, за да укрепим зидовете – от основите до покрива. Инвеститорът настояваше да направим видима, забележима къща. За първи път в професията си ляхме бял, видим бетон. Особеното е, че след отливането на белия бетон той остава видим като тавани и подове и трябва да има перфектна визия. Това е един от случаите, в които се запазва старата архитектура, но се придава нов, съвременен облик на сградата. Получи се много добре.

- Днес двамата ви сина са поели щафетата в управлението на строителната фирма. Има ли приемственост между вас?
- Завещах на двамата си синове много работа занапред и една фирма с добро име. От там нататък те трябва да се справят сами. Благодарен родител съм, защото няма по-добро от това усещане, че синовете ти продължават успешно твоя път. Желанието ми е те винаги да останат в разбирателство помежду си, да доразвият това, което направихме досега, така че след още 20 - 30 години, когато децата им поемат фирмата, да почувстват това облекчение, което почувствах аз.
Вече имам трима внуци - най-голямата ми внучка, Роси, е студентка в София, Пламен е на 16 години и учи в Гимназията по строителство и архитектура, най-малката – Хриси, е на 6 години. Може пък някои от тях също да тръгнат по пътя на строителството.

- Наричат Стара Загора „Градът на бадминтона“. Как се запалихте по този спорт и защо го подкрепяте и до днес?
- Бадминтонът ми е любимо хоби. Като ветеран спортист и вече като член на Националния отбор по ветерани и техен водач, не съм пропуснал нито едно голямо състезание. През 98 г. бяхме в САЩ, през 2002 г. в Мелбърн, 2005 г. – в Канада, после в Сидни, в Италия, в Нова Зеландия и т.н.
Бадминтонът носи голяма радост и здраве. Това, че поддържам местния клуб толкова много години, ме прави истински щастлив. Старозагорският клуб по бадминтон е най-добрият в страната. Много е радостно да гледаш тези малки деца, едва на 8-9 годишна възраст, с какъв ентусиазъм играят в залата. Спортът дава много, възпитава качества. Имали сме случаи, когато детето е с по-слаб успех - лишим го от състезания, докато си оправи успеха. Няма и месец, то вече се е справило в училище.

- Какво още мечтаете да се случи на Клуба по бадминтон в Стара Загора?
- На изборното събрание преди 2 години, в знак на благодарност, ме освободиха от ангажимента председател и ме направиха почетен председател на клуба, а синът ми Пламен беше избран за председател. Години наред помагаме материално на отбора. При пътуване поемаме разходи за път, спане, храна. Разбира се, финансиране идва и от Министерство на спорта. Мечтата ни е да разширим базата, да имаме по-добри условия за спорт.
В разговор с кмета Живко Тодоров веднъж ме помоли да направим преустройство на залата. Дадохме над 100 000 лв. за ремонта и тя стана образцов център за бадминтон.
Тази зала обаче е само с 4 корта. Те са малко за нашия клуб. През последните 5 години направихме с наши средства нов проект за залата. Реализация обаче няма поради липса на средства от страна на общината. Така най-големият ни проблем е, че бадминтонът няма адекватна база. Ако имаше, всеки месец в Стара Загора щяха да се провеждат състезания, да идват стотици състезатели - както наши, така и чуждестранни.
Вярвам, че ще се намери решение на проблемите. Стара Загора винаги ще бъде освен град на липите, поетите и правите улици и град на бадминтона. Както и на хубавите сгради, които ще му придават все по-модерен и привлекателен вид.

Коментари към новината

Още новини от Строителство