Поредна среща в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на „Мини Марица-изток” и енергийния комплекс, в интерес на българските потребители и сигурността на електроенергийната система, проведе изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов, който се срещна с министъра на образованието Красимир Вълчев, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и лидера на КНСБ Пламен Димитров. В централата на дружеството в Раднево те обсъдиха състоянието на въгледобива в мините и работата на топлоцентралите от комплекса „Марица изток” в светлината на „Зелената сделка”. В разговорите участваха още зам. изпълнителният директор Димитър Чолаков, финансовият директор Стелиан Коев, лидерът на браншовия миньорски синдикат към КНСБ Валентин Вълчев, както и представители на синдиката в дружеството.

Инж. Андон Андонов запозна гостите си с основните параметри на извършваната дейност и финансовото състояние на дружеството. Той подчерта, че с персонала и техниката проблеми към момента няма. Работата в дружеството е нормална и поръчките на централите се изпълняват своевременно. От началото на експлоатация на Източно-маришкото находище са добити 1 231 177 594 т въглища и разкрити, транспортирани и насипани 4 850 060 486 куб. м земна маса. Изпълнителният директор бе категоричен, че технологично решение за бъдещето на мините и централите има и посочи съществуваща топлоцентрала на въглища в САЩ, с инсталирана технология за улавяне и съхранение на CO2. Предлага тази технология да бъде проучена и приложена и в комплекса „Марица-изток”, което ще даде шанс на въгледобива в Маришкия басейн.

Зам.-министър Жечо Станков разясни изпълнението на целите, които си поставя Европейският съюз за въглеродна неутралност към 2050 г. и произтичащите от това възможности за преобразуване на работата в енергийния комплекс. Той анализира перспективите за намиране на технологични решения за улавяне, съхранение и употреба на въглеродния двуокис, който се отделя при изгарянето на въглищата в топлоелектрическите централи.
В Маришкия басейн имаме възможност да използваме както големите площи за соларни панели, така и за индустриалните паркове в близост, където да бъде използвана тази енергия, обясни зам.-министърът. Той определи като голям пробив създаването на Институт за устойчив преход и развитие в структурата на Тракийския университет, което правителството одобри преди дни. Целта му е да обедини усилията на академичната мисъл, местната власт и водещи институти в чужбина в търсене на технологии за развитие на комплекса, с осигурени екологични параметри.
Настоящият Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., предвижда въглищните централи да продължат да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика.

Разработеният от Министерството на енергетиката проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 г. е изготвен при отчитане на актуалната рамка на енергийната политика на ЕС, насочена към постигане на амбициозните общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика. Българската страна смята, че този преход трябва да бъде плавен и съобразен със спецификите на всяка отделна държава. Стратегията отразява и политиките в областта на енергийната ефективност, както и развитието и прилагането на нови енергийни технологии.
Проведената среща е част от поредицата, в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на комплекса и работещите в него.