Проф. Лилия Пекова: Очаквам нов пик на пандемията, но по-лек от предишния
Визитка: Проф. Лилия Пекова е доктор по медицина, началник на Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Има две специалности – по инфекциозни болести и епидемиология.
През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Остър вирусен хепатит С – клинично протичане и изход“, а през 2008 г. става доцент по инфекциозни болести и ръководител на секция „Инфекциозни болести“ към Катедра по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология на Медицински факултет към Тракийския университет. От 2007 г. е републикански консултант по инфекциозни болести за Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска области.
- Проф.Пекова, имаме ли основание да очакваме нов пик на пандемията в Старозагорски регион?
- Забелязваме плавно увеличение на заболеваемостта. При нас, в Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“, има общо 30 пациенти, от които 12 с коронавирус. Почти по равно са пациентите с ковид и хепатит, например. Приети са доста пациенти със съмнения за ковид в почивните дни.
На този етап нямаме информация дали в Стара Загора е изолиран новия щам на вируса, но такава информация за наличието му на национално ниво съществува. Вчера разговарях с доц. д-р Любомира Николаева – Гломб от Националната референтна лаборатория, която потвърди, че е изолиран новия щам на вируса в страната.
- Как, според Вас, ще се развие ситуацията в следващите седмици, каква е Вашата прогноза?
- Връщат се учениците в училище, както и студентите. От днес започва новият семестър, пристигат и чуждестранните студенти, включително от Англия. Очаквам, че отново ще има пик на пандемията, но той няма да е толкова страшен, колкото предишния. Имунизационното дело вече е в ход, освен това доста хора прекараха вируса и имат придобит имунитет. Ваксината започва да работи и антителата ще имат протективна роля. Ще има заболели предимно сред тези, които не са прекарали болестта и не са имунизирани.
- Доста голям е процентът на българите, които не желаят да се ваксинират. Каква е причината?
- Не мога да си обясня на какво основание е това недоверие. Вярно е, че от една страна всяко ново нещо буди недоверие. Хората обикновено искат да видят какъв ще е резултата, дали няма да има някакви странични прояви и едва тогава да пристъпят към имунизация. Искам да напомня обаче, че на времето, например ситуацията с вариолата също е била много тежка. Когато Едуард Дженър е изобретил за първи път ваксината и е започнал да я прилага, тогава също не се е знаело какъв ще е ефекта от нея, страничните прояви. Поради това обаче, че заболяването е било много тежко и масово, хората са се подложили на ваксиниране.
Цяло чудо в науката е, че за такъв къс период от време учените успяха да изработят тези авангардни ваксини. Да се екстрахира информационна RNK от вируса, която да създаде натоварване върху имунната система и да я провокира да отговори с имунен отговор е голяма революция. Искам да споделя, че самата аз приключих и с двата си етапа на ваксиниране. Надявам се, че вече съм защитена.
- Имаше ли Ваши колеги, които понесоха по-трудно ваксините?
- Освен локалните странични явления като лека болка, зачервяване, главоболие, нямаше други оплаквания. Аз имах леко главоболие и гадене на първия и втория ден след ваксината, което след това изчезна. Бях на работа веднага след ваксинирането.
- Има ли значение коя ваксина ще използват хората? Какви са рисковете?
- И трите ваксини, които използваме, са равнопоставени. Има някои сведения, които обаче са много ограничени, че тази на Pfizer-BioNTech има 92% успеваемост, в смисъл че пасивният имунитетq който се придобива от приложението, е с висок процент. Винаги има рискове, както след ваксина, така и след преболедуване, човек да не изработи стабилен и напрегнат имунитет и отново да е уязвим. Моето мнение е, че ваксините са добри, макар че все още науката няма големи наблюдения върху тях.