Правителството на България внесе в ЕК План за реформи на енергийния пазар в България и график за изпълнението им. В документа се предвижда прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на ток от двете американски централи –ТГЕЦ AES – Гълъбово и ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3“ . Това трябва да стане в срок до 30 юни тази година, като още на следващия ден се предвижда въвеждане на механизма на капацитет, който ще позволи държавно субсидиране на електроцентрали.

Ето и конкретният текст в документа на правителството до ЕК, публикуван на сайта на Министерство на енергетиката: „През 2001 г. „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е сключила два дългосрочни договора за изкупуване на електроенергия, съответно с „Консолидейтед Континентал Комърс Лимитид“ (сега „Ей И Ес-3С Марица изток 1“ ЕООД) и „Енергийна компания Марица изток 3“ АД (сега „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД). Правилата на ЕС за държавните помощи и предвидените промени на пазара на едро във връзка с премахване на регулирането на пазара, налагат прекратяването на съществуващите дългосрочни договори. Прекратяването на двата посочени договора стои в основата на либерализирането на пазара на едро на електрическа енергия и е предпоставка за допустимостта на въвеждането на механизъм за капацитет. Провеждат се преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и двете централи (МИ1 и МИ3) в съответствие с приложимите правила на ЕС за държавните помощи. Българската страна е изготвила необходимата методология и изчисления във връзка с установяването на невъзстановените разходи. Изчисленията за МИ3 са предоставени на ЕК. Очаква се да бъдат проведени разговори, със съдействието на ЕК, за прекратяването на договорите Срок за изпълнение: до 30 юни 2021 г.“

ЕК е поискала становищата а на браншовите организации в енергийния сектор в България относно Плана и затварянето на американските централи. Становищата се предават до днес включително.
„Този план не е обсъждан от отговорните национални институции, посочват от Института за енергиен мениджмънт в свое становище, разпространено до медиите.
Експертите допълват, че видно проектът е разработен от консултант и липсва ясна институционална ангажираност с предложените мерки. Като цяло енергийният регулатор не фигурира в много от плановете и стратегиите за промяна на енергийния пазар. Планът е разработен по силата на Регламента за вътрешния пазар на електроенергия, приет през лятото на 2019 г.

По повод заявеното прекратяване на договорите с двете електроцентрали от ИЕМ препоръчват по-гъвкава дефиниция на крайния срок предвид очакваните сложни търговски преговори с централите. Те трябва да бъдат синхронизирани и с изработването на механизма за капацитет, тоест за компенсация на дългосрочните цени на произведената от централите електроенергия.
В становището на ИЕМ, изпратено до медиите се припомня решение на ЕК от 2015 г., в което е записано, че българският енергиен пазар не е ликвиден и прозрачен и Брюксел отсъжда определени количества електроенергия от компании в БЕХ да бъдат предлагани ежегодно на енергийната борса. Това задължение обаче изтече през януари 2021 година.
От ИЕМ отбелязват още, че прекратяването на договорите за изкупуване на електроенергия от двете централи няма да доведе до съществено намаляване на монопола на БЕХ на пазара на едро.
От двете американски централи не са разпространили до момента   становище по проблема.

Интервю по темата с председателя на УС на ИЕМ Славчо Нейков: Няма яснота за последствията от прекратяване на договорите с американските ТЕЦ