На рождения си ден емблематичната актриса на старозагорския театър посреща Зората на Водолея

В регистъра на новородените бебета в община Нова Загора срещу датата 12 февруари 1961 година и до ден днешен стои името на някой си Йордан Найденов Данев. С това име акушерката записала по грешка при раждането ѝ една от най-обичаните актриси на старозагорския Драматичен театър „Гео Милев“ – Диана Найденова. Притеснените родители, Найден и Цанка, се хванали за главата като видели име на момче в кръщелното на дъщеря си. Всички очаквали мъжка рожба и се готвели да я кръстят на дядото на Диана - Йордан, но се родило момиченце. Вероятно това объркало лекарката. След бърз съдебен процес, успели да прекръстят детето на Диана. Но тъй като цели 10 дни се казвала Йордан, до днес Диана Найденова задължително празнува Йордановден като свой духовен рожден ден, а 12 февруари като физически.

От дете Диана вярвала, че грешката с името й е знак от Съдбата, която и до ден днешен контролира 99% от изборите в живота ѝ. Веднъж на улицата циганка, от онези, дето гадаят, извикала след нея: „Сестро, що стана жена, ма? Щеше да бъдеш президент!“.

Известната актриса обаче вярва, че е избрала да бъде жена още на небето, защото е искала да се прероди заради неизживяна любов в предишен живот със съпруга си - проф. д-р Димо Гиргинов.

Датата на рождения ѝ ден също се оказала знакова. Според астрологията и нумерологията, на 12 февруари през 2021 година настъпва рядко космическо явление, в което почти всички небесни тела се подреждат в една линия със Слънцето и започва Зората на Водолея. Не е случайно и че точно в тази повратна година Диана Найденова посреща рожден ден с кръгла цифра – 60 години.

„Зората на Водолея ще донесе на света глобална Вселенска промяна и животът ще се обърне към доброто, а за България ще последват 26 години, изпълнени с духовен подем, в които ще се върне всичко положително, изгубено в годините на прехода“, вярва Диана Найденова, чиято втора страст е да разгадава връзката между числата и житейските събития.

Била ученичка в четвърти клас, когато съдбата ѝ подсказала, че я чака път на актриса. Учителката възложила всяко дете да помисли какъв иска да стане, когато порасне. И защото нямала ясно мнение, майка ѝ я посъветвала да стане лекар. В училище обаче момиченцето преди нея казало, че иска да стане актриса. „В този момент сякаш моята душа се събуди и разбрах, че АЗ ще ставам актриса!“, възкликва Диана Найденова.

В детството си живяла дълги години в Сопот и Карлово, където родителите й работели във военните заводи. „Често пътувахме през калоферския Балкан към родното село на дядо и баба Загорци, а в мислите ми неизменно имаше една гореща молба към Господ – да ме направи актриса. И не случайно - датата 12 в нумерологията е отредена за три професии – артист, архитект и юрист“, обяснява Диана Найденова. „Днес съм щастлива, че Бог реши да бъда не само актриса, но и да имам целия този свят с всички мои приятели, колеги и познати в него“.

Още като дете Диана получила шанс да се запознае и с някои от големите български актьори по онова време. Филмът „Черните ангели“ я оставил без дъх, а Стефан Данаилов, Доротея Тончева и Йосиф Сърчаджиев се превърнали в нейни кумири. Случайно се запознава с Катя Паскалева, на която се възхищава за ролята й в „Козият рог“. Голямата актриса ѝ подарява своя фотография с надпис „На Диана с пожелание за ВИТИЗ!“. Краткото изречение кара Диана да вземе окончателно решение за актьорското си бъдеще.

„В Карлово снимаха „Бедния Лука“ и на мен се падна удоволствието да поканя Наум Шопов на среща с учениците от гимназията“. На срещата Шопов забелязал в тетрадката на Диана интересен откъс от стихотворение:

Винаги, когато много от мислите

и мечтите загубят значение,

дори в неизменната смърт на минутите

да намираме време

за едно ръкостискане,

дума, целувка –

като храна на Надеждата...

„Това е много хубаво“, похвалил стиховете той. А познанството им продължило и когато станала студентка в НАТФИЗ. „Затова след години бях щастлива, че именно аз имах възможността да му връча плакета за почетното му граждансктво на Стара Загора“, признава Диана Найденова.

Завършва класа на проф. Филип Филипов – неговият последен клас. Състуденти са ѝ Веселин Ранков, Бойка Велкова, Кръстьо Кръстев. „Бяхме много силен випуск, но времената бяха трудни. Много от моите колеги се отказаха от професията и не станаха актьори. По това време Людмила Живкова беше издала заповед да не се назначават повече актьори в софийските театри и трябваше да избирам сцена извън София. Професор Филипов ми предложи Толбухин – страхотен театър със сграда като императорски дворец, подобна на тази на Народния театър. Режисьорът Димитър Стоянов ми предложи Стара Загора – и аз я избрах със сърцето си. Първо, защото е в моя роден край и второ, защото такова беше усещането на душата ми. И тъй като животът ми е белязан от цифрата 4, която означава дълбочина, оставане на едно място, разбрах, че Стара Загора ще бъде градът на моя живот. Сега никой не може да ме премести от него, защото тук е любовта ми, семейството ми, тук е Центъра на Вселената, което не е шега. Който е дошъл в Стара Загора, Бог го е преместил на правилното място“.

Първата роля на Диана Найденова на старозагорска земя се случва през 1984 година в една от знаковите постановки на Димитър Стоянов  – „Големият род“ от Маргарит Минков. Премиерата жъне грандиозен успех и спектакълът неусетно навърта над 150 представления из цялата страна, печелейки куп награди – за режисура и за изпълненията на Емил Михов и Бойо Боев. В дебюта си младата актриса партнира и на именитата Вера Дикова и на още куп звездни актьори от тогавашния състав на ДТ „Гео Милев“.

„Пиесата беше съвсем „прясна“ и Маргарит Минков буквално я дописваше, докато репетирахме. Така всяко представление сякаш надграждаше предното и ни караше да бъдем част от творческия процес“, спомня си Диана.

След толкова спектакли е трудно да пресметне точния брой на ролите си. Последната е в най-новото заглавие на старозагорската драма - „Осем жени“ от Робер Тома с режисьор Стефан Делев и сценограф Златан Дрянов. „Ролите ми в театъра са вече над 75 плюс няколко в киното и телевизията. Моля се на Бог да ми даде чудото, с което възнагради Стоянка Мутафова – да играя до края на дните си!“, признава Диана Найденова.

В сценичната си биография талантливата актриса има щастието по два пъти да играе любими роли. Едната е на Милкана от пиесата „Майстори“ на Рачо Стоянов – веднъж  под режисурата на Елка Михайлова, а 10 години по-късно и в постановката на Асен Шопов. Другата „двойна роля“ на Диана Найденова е на Стрина Гена от „Щръклица“, известна още като „Приказка за калпаците“ от Панчо Панчев. Но искрено мечтае да повтори преживяното с ролята си в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уйлямс от първите години на творческия си път, както и на Рускинята от „Чудо“ на Иван Радоев.

„Мисля, че ролите ми дадоха възможност да отворя нови кътчета на душата си. Моята душа даде от себе си много на тези роли - както и те на мен. На 34 години бях, когато имах шанса да играя една много трудна роля в пиесата на Леополд Герш „Пеперудите са свободни“. Трябваше да играя 18-годишно момиченце! Истинско изпитание, защото всяка нова роля отваря врата, зад която не знаеш какво ще се случи. Понякога влизаш в нея като ръка в ръкавица, понякога е много трудно. Трудна роля за мен беше в спектакъла „Кланица“ на Иржи Прошек. Но след това разбрах, че всички тези усилия са били плод на съдбата ми.

Заедно с многото роли в театъра, Диана Найденова има и много актьори, с които е щастлива да си партнира на сцената. „Аз обичам да обичам партньорите си на сцената. Безкрайно съм обичала обаче един актьор от старозагорския театър, който от много години е на небето – Емил Михов.

Емил имаше по рождение лека гърбица. Казвал ми е „Моето момиче, странна е нашата съдба. Ето - аз съм си мислел, че като съм се родил такъв, ще изиграя Ричард III и ще покоря целия свят. А какво се получи – наградиха ме за „Големия род“, където играя един селянин в каца. Театърът винаги може да ни даде по-големи изненади, отколкото сме очаквали!“. Беше много мъдър, прекрасен, неповторим. Няма колега, с когото да не желая да играя. Всеки от тях ми отваря нови пространства за полет.

Диана Найденова е един от малкото носители на наградата „Константин Кисимов“. Получава я през 1994 година за ролята си в „Нирвана“ от Константин Илиев.

„Аз вече не се моля за роли, защото напред в живота си не виждам такива жалони. След 12-ти февруари се моля само за нови пространства за изява на творческата ми сила, ако може тя да се превърне в мощ и на нови духовни пространства. Защото това, което ще изисква сега времето, ще бъдат духовни висини. Затова се моля за по-добри режисьори, моля се за нова драматургия, моля се за български пиеси. Това е което искам – да се върне нашето!“.

На 12 февруари голямата Диана Найденова ще отпразнува 60-ия си рожден ден отново на сцената на своя втори роден дом – ДТ „Гео Милев“ с постановката „Полет над кукувиче гнездо“ по Кен Киси, в която прави поредната си впечатляваща роля. Нека я аплодираме и да ѝ благодарим. За всичко.