Предоговаряне на сроковете за България до 2050 година е напълно възможно, убеден е депутатът на „войводите“

Александър Сиди е роден на 13 октомври 1981 г. в Стара Загора. Завършил е Природо-математическата гимназия „Гео Милев“ в родния си град, а след това право във ВТУ „Кирил и Методий“. Той е депутат в 44 Народно събрание. Член е на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка.

- Г-н Сиди, преди година ВМРО зае ясна позиция против осъществяването на зелената сделка на ЕС в частта за спирането на въглищните централи. Промени ли се нещо от тогава до днес?

-Да, има промяна и тя е в негативен план.  Според нас „Зелената сделка“ вече се превърна в зелено лицемерие. Настояваме това зелено лицемерие най-сетне да спре. Европейските зелени бюрокрации се съобразяват с прищевките на шведското момиче, което вместо да ходи на училище се занимава с проблематика, която е много далече от нея. За да угоди на това шведско момиче, зелената бюрокрация ще осъди на мизерия десетки, стотици хиляди деца в Европа.

За регион Стара Загора въгледобивната индустрия е един от основните стълбове на икономиката. Ако приемем да затворим централите, това значи да осъдим на мизерия хиляди  хора. Аз съм съгласен, че Европа трябва да тръгне по пътя на декарбонизацията, но този път трябва да бъде много по-дълъг. Виждаме, че никой друг от големите играчи на този пазар - нито Китай, нито Русия или Бразилия, ще спре производствата си, които замърсяват въздуха многократно повече. Освен това и един любопитен факт – всички въглеродни емисии, произвеждани от България годишно, са по-малко от еднократното изригване на вулкана Етна.  А вулканите няма как да ги спрем. Това е „Зелената сделка“ и затова ние трябва да бъдем много по-активни в Европейския парламент и в ЕК.

За съжаление ВМРО е една от малкото български партии, които толкова активно защитават тази позиция. Това би трябвало да бъде отговорна позиция на всички политически сили. Виждаме, например, че ДПС са едни от най-големите поддръжници на „Зелената сделка“, макар че тя на практика означава смърт на българската въгледобивна промишленост.

- Възможно ли е изобщо предоговаряне на зелената сделка при категоричността на Европа тя да се осъществи в определените срокове и параметри?

- Не вярвам това да се случи, защото големите партии в България обикновено се вслушват в съветите било то на Москва, било то на Вашингтон или на Брюксел. В крайна сметка идват избори и аз се надявам, че българските граждани ще изберат по съвест това, което е най-добро за тях. Ако имаме достатъчно сериозна позиция в защита на българския национален интерес, би могло  да има предоговаряне. Това, което бихме могли да направим е да предоговорим сделката по отношение на сроковете. Действително бъдещето на света е в декарбонизацията, но трябва ли тя да стане през 2025 година или може да стане и през 2075 г.? Кога точно трябва да се осъществи края на този процес? Може ли да договорим затварянето на ТЕЦ-овете през 2050 г.? Логично е, че този вариант е много по-добър за нас.

Надявам се, че следващото правителство ще бъде много по-категорично по тази тема. Сегашното също се опита да направи нещо, но то не беше достатъчно.

- Това означава, че е напълно възможно според според Вас да постигнем 2050 г.  в преговорите…

- 2050 г. е срокът, който си е заложил ЕК за осъществяване на „зелената сделка“ - за прекратяване на всяко едно въглеродно производство и намаляване на въглеродните емисии в Европа. Ако днес вземем решението, че 2050 г. ще затворим тази индустрия и успеем да го наложим в Европа, имаме на разположение 29 години, в които да преструктурираме изцяло това производство, да преструктурираме бизнеса там, да налеем достатъчно  пари в други сектори в Старозагорски регион, за да може хората да имат работа. Например, една от идеите е при намаляване капацитета на въгледобива, тези хора, които днес работят там, да са спокойни, че ще могат да си изкарат докрай трудовия  път в комплекса Марица-изток. В един момент ще можем да спрем да назначаваме нови хора и да имаме пълната готовност за това, което предстои. Има много неща, които могат да се направят.

Единствено чрез европейските си депутати от ВМРО България се опитва да действа в тази посока. Другите страни – Полша, Унгария, сериозно се противопоставят на цялата тази „зелена“ политика.

- Каква ще бъде в тази посока основната Ви задача ако присъствате и в следващия български парламент?

- Ще се стремя към категорично предоговаряне на нови срокове и предоговаряне на повече финансиране и инвестиции в тези райони, където има въгледобив, за да се открият много повече работни места в други сектори. Категорично ще настояваме за по-дълги срокове при затварянето на въгледобивната промишленост и за повече финансиране, което да бъде правилно изразходвано.

- Тези дни излезе информация, че Европейският съд се е произнесъл в полза на Полша по заведено от нея дело срещу наложените от ЕС по-високи екологични квоти за въглищните централи. Доколко това решение дава хоризонт за по-дългогодишна работа и на българските централи?

- Не съм запознат със самото решение.  То би могло да се използва, за да бъде удължен живота на нашите централи, защото ЕС е солидарен и ако за едните има такова решение, то би трябвало от него да се възползват и останалите засегнати страни. „Зелената сделка“, „зеленото лицемерие“ по-скоро е вредно за Източна Европа. Преди дни, когато спря работата на един от блоковете в АЕЦ, видяхме коя е тази енергия, която заема най-голямо място в енергийния микс - именно енергията, произведена от въгледобивните централи. Няма какво да се лъжем по темата. Ясно е, че без въгледобивните централи, цената на тока в България ще скочи драстично, ще ползваме зелена енергия, която е много по-скъпа. Ще го платят всички български граждани и ще страдат всички хора в регион Стара Загора.

- Какви предложения направихте Вие като народен представител във връзка с бъдещето на българската енергетика?

- Бях за кратко в Комисията по енергетика в началото на мандата. Това, което сме правили тогава, беше в посока ограничаване на възможността на зелената енергетика.  Имаше различен натиск и в 43-то и в 44-то НС да се увеличи квотата на зелената енергия в микса на производството, така че битката ни беше основно да запазим цената на тока и на парното по-ниска. Успяхме да направим така, че да не се добавят нови зелени мощности, на които цената е драстично по-висока.

Хубава е зелената енергетика, но тя е за богатите държави. България на този етап не може да си позволи да мине изцяло на зелена енергия и да повиши драстично цената на тока.

- Говори се за екологични варианти на работа на централите – на газ, например. Как би се отразило на регион Стара Загора, на икономиката  преминаването към подобни алтернативни решения?

- Единият от вариантите наистина е преминаването към газ и водород. Европа ще инвестира много пари в бъдеще във водород, в производството му и в налагането като алтернативно гориво вместо въглищата. България трябва да започне по-усърдно да работи по темата  с добиването и употребата на водород. Виждаме, че у нас няма нито една бензиностанция, която да предлага водород, няма водородни автомобили, а в другите страни те отдавна са пазара.

- Доколко е възможно ударът върху местната икономика да бъде смекчен именно с механизмите на плавен преход, който предлага „Зелената сделка“ в настоящия си вид?

- „Зелената сделка“ предлага много красиви неща, описани от  чиновниците. Всъщност плавният преход по начина, по който е описан в момента, означава затваряне в най-скоро време. Това не е плавен преход. Плавен преход означава даване на много дълъг период от време – 25-30 години, в който да можем да преструктурираме икономиката си, да открием нови предприятия, да изградим  нови индустриални зони. Българската „зелена сделка“ трябва да бъде с много повече финансиране и с много по-дълги срокове. Такава сделка е не само „по-добрата“, а единствено възможната за България.