Визитка: Доц. Добри Ярков е завършил ветеринарна медицина и е доктор по научната специалност "Генетика". Доцент е по генетика и развъждане на домашните животни. Има десетки публикации в научния печат и почти 30 години преподавателски опит. Преди 5 години придобива и допълнителна квалификация в УНСС – „Финансов мениджмънт“. Дълги години е бил помощник-ректор на Тракийския университет, а през ноември 2019 г. е избран за ректор на университета.

- Доц Ярков, как се отразява пандемията върху учебния процес на Тракийския университет?
- Тракийският университет се справя много добре в тази обстановка, резултатите са дори по-добри от преди пандемията. Студентите обаче чакат с нетърпение да се върнат в учебните зали, да имат практически занимания на терен, да видят преподавателите си. Незаменим е личният контакт. С всеки изминал ден се уверяваме, че за повечето специалности в Тракийския университет онлайн преподаването може да бъде само временна мярка. Усещам, че пропуските, които ще останат в практическото обучение, ще бъдат наваксани от някои наши възпитаници в процеса на кариерното им развитие. Други пък, може би няма да се справят. В крайна сметка обаче, най-важно е да запазим здравето и живота на хората. При всички положения онлайн обучението може да бъде само една добавка, но не и основна форма. Обстановката с развитието на пандемията е много динамична. Надеждата ни е да посрещнем студентите още в началото на втория семестър. Започваме с хибридни форми на обучение. Лекциите ще продължат да се провеждат онлайн, упражненията също. Ще наблегнем на присъствено обучение при практическите занятия.

- Двама от преподавателите Ви са в списъка на най-добрите учени в света в класацията на Станфордския университет. Как посрещнахте тази новина?
- Този успех е гордост за нашия университет. Тук е мястото да кажа, че в научното пространство на България Тракийският университет стои на завидно място сред държавните висши учебни заведения. Те са 33, а ние сме между 5 и 7-мо място по резултати и научни постижения. Преди 3 седмици наш гост беше проф. Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката. Той представи на разширен ректорски съвет факти за това, че Тракийският университет стои много стабилно в научното пространство на България сред останалите университети, включително БАН и Селскостопанска академия.

Това не ни успокоява и ние ще продължим да отделяме финансов ресурс за развитие на науката и научно-изследователската дейност - както в оборудване, така и в подкрепа на младите учени и докторанти. Тази година имаме увеличение в бюджета за наука. Основно средствата ни в тази посока обаче идват от проекти. Лидери сме в Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“, там финансирането е в размер на 4,5 млн.лева. Това е тригодишен проект, в който ще участват наши преподаватели, учени, докторанти от почти всички структурни звена. Имаме спечелени проекти към МЗ Мярка 16.1 за иновации. Там имаме участие с 8 млн.лева. Спечелихме проект и към друга програма по мярка 1.1 към МЗ за близо 1 млн.лева в началото на тази година.
През изминалата 2020 година от подготвени от нас проекти съвместно с бизнеса имаме спечелени проекти за внушителната сума от 20 млн. лева заедно с проекта за модернизация, насочен към учебната работа. Това са научни проекти, по научни програми, включително международни. По този начин осигуряваме фронт на работа за следващите 2-3 години за целия научен състав на Тракийския университет.

- До къде стигна изграждането на Академичния информационен център?
- Строителните работи вървят бързо и вярвам, че до началото на новата учебна година ще успеем да открием обекта. Той е по проект от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като безвъзмездната финансова помощ е 3 млн. лева. През миналата година стартирахме проекти за 6 млн. лева в образователна инфраструктура. За филиала в Ямбол осигурихме от Националния доверителен екофонд близо 1 млн. лева, по Региони в растеж – 3 млн. лева ,500 хил. лв. за Залата за виртуална реалност, която ще бъде завършена до месец май. Останалите са за саниране на сградата на Педагогическия факултет и Медицинския колеж. За развитието на университета използваме максимално възможностите, които ни дава проектното финансиране.

- Развива ли се проекта за отглеждане на храни върху рекултивирани терени в Мини Марица-изток?
- Продължаваме работата по проекта. Идеята ни е да създадем там модели – пилотни проекти, които след това да се мултиплицират. Идеята е нашият университет да участва в квалификация, преквалификация на работещите в ММИ, запазване на почвите и почвеното плодородие на територията на комплекса, възстановяване на терените и производство на храна от рекултивираните територии и то с високо качество и къси вериги – от фермата до трапезата. Поехме научно-изследователската част по този проект, което ще даде възможност всяко ноу хау да се реализира в практиката. Започнахме с взимане на почвени проби, растителност, вода и вече имаме първи резултати. Университетът ще се включи и по енергийни проекти, касаещи производството на зелена енергия с цел да се запази районът на Маришкия басейн като енергийното сърце на Бългрия.