Цената на земеделската земя в региона на Стара Загора, както и в Сливен, Ямбол и Бургас, отбелязва ръст от около 10% през изминалата 2020 година. Такъв е процентът, с който ежегодно нараства цената на земята в Югоизточния район на България през последните години, казва председателят на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, Стайко Стайков. В Асоциацията членуват около 40 дружества - собственици и земеделски производители.

В условия на криза хората обичайно инвестират в недвижими имоти или в земеделска земя. Има и друга причина, поради която се увеличават инвестициите в земя, казват от асоциацията. Сред тях това е сигурността, която дава тази инвестиция, както и нарастването на броя на хората извън земеделския сектор – лекари, IT специалисти и други, които желаят да инвестират парите си в земеделска земя. Фактор са и нулевите банкови лихва при депозитите, които също стимулират тези процеси.

„Засилиха се сделките на вторичния пазар – т.е. хора, които са закупили земеделска земя на по-ниска цена, сега желаят да я продадат на по-висока, отбелязват от БАСЗЗ.
Не в цяла България обаче цените бележат ръст през изминалата 2020 година. Изключение правят Източна България и Добруджа, където цените са в застой или дори са поевтинели.

Колеблив пазар Като цяло пазарът на земеделска земя в страната остава колеблив заради пандемията и лошата реколта през изминалата 2020 година, казват от БАСЗЗ. Особено в първите месеци на 2020 година, когато е и първият локдаун, сделките в страната почти спират. „Търсенето тогава беше голямо, но пък повечето хора, които имаха възможност да продават, а това в много от случаите са възрастни хора, се страхуваха от сделка заради пандемията“, казват специалистите. Точно този стрес, слабата реколта и сушата през изминалата година са се отразили негативно върху цената на земята както в Добруджа.

В Добруджа, където цените на земеделската земя традиционно са най-високи, се отбелязва за първи път от години насам спад от 2000 лв/дка преди до 1600 - 1800 лв/дка сега. И в момента предлагането на земеделска земя в България е по-слабо, купувачите се въздържат да правят сделки при по-високи цени, заради неяснотата около пандемичната обстановка и настоящата земеделска година.

„В Северна, Централна и Северозападна България реколтата беше по-добра. Може би затова там също се забелязва ръст в цената на земята“, казва Стайков. Цената на нивите бележи ръст в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където вече почти достига тези в Добруджа. На места земеделската земя се продава за 1800 лв/дка при средна цена в предходната година в този район от около 1100 -1400 лв/дка.

Прогноза Прогнозата ни е, че няма да спре нарастването на цената на земеделската земя в България и през следващите години, казва Стайко Стайков. Нашата гледна точка като асоциация е, че земеделският сектор ще продължи да бъде стабилен, допълва той. Очакванията на собствениците са земеделският бранш да продължи да работи на пазарен принцип, без сътресения, и в страната да има среден ръст на цената на земеделската земя от 5-10% и през всяка от следващите години.

През 2007 г. декар земеделска земя се е купуваше едва за цена от 50 до 200 лв/дка. С влизането в ЕС, със субсидирането на сектора и европейските средства, цената на земята нарасна 10 - 15 пъти. Днес обработваемата земя в България е около 38 млн. дка. Тя се увеличава с всяка изминала година. През последните 13 години, благодарение на съвместните усилия на Европа, на правителството и на фермерите, в България се обработват около 5 - 6 млн. дка земя, която преди е била необработваема.

Стайко Стайков, предс. на УС на БАСЗЗ: Очаквам да създадем Земеделска камара, за да се справим с проблемите

- Господин Стайков, имат ли желание чужденците да купуват земеделска земя в България след промяната на законодателството?
- Основните инвеститори в момента на пазара са българи, чужденците са малко. Трудно се управлява земеделие от далече, освен това в България земята не е комасирана. Другият проблем, който отказва чужденците от такава инвестиция, е напояването. У нас има едва около 1 млн. дка земи, които имат възможност да бъдат напоявани. Заради тези два проблема няма и голям интерес от чужденци към българската земя. Освен това те търсят големи парцели - по 10 - 15 000 дка, с цел да инвестират парите си. При нас средният парцел в Северна България е  10 дка.

- Достатъчни ли бяха компенсациите, които даде правителството във връзка с лошата реколта?
- Загубите на бранша не могат да бъдат компенсирани на 100%. Мисля, че като цяло всички фермери, които са подали документи, са получили някаква компенсация. Винаги ще има недоволни, разбира се, но няма как държавата да обезщети на 100% загубите. Лошото време действително има вина, но моето мнение е, че браншът трябва да се обърне към науката, за да се промени начина на земеделие в България. Всеки, който обработва земя трябва да потърси агрономите, за да разбере кой е най-правилния начин да обработват своята собственост. Ако не се използват нови технологии, ще се изтощят почвите и в рамките на 50 - 60 години може да започне да се унищожава хумусния слой.

- Какви са очакванията Ви за новата земеделска година?
- Тази година очакваме да е по-добра, има обилни валежи. Вярваме, че  ще се върви към обединяване на бранша. Нашето желание като асоциация е да се обединим и да създадем Земеделска камара. В това отношение изоставаме от Европа. Такава една камара би решила най-важните проблеми в бранша.