За да се развиваме успешно, трябва да задържим младите хора в България, смята професорът по ветеринарна медицина, чието име влезе в класацията за най-добрите учени в света на Станфордския университет

Името на проф. Стойчо Стоев, преподавател от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет, е включено в престижната класация на Станфордския университет за най-добрите учени в света. Проф. Стоев е отбелязан като представител на университета в Южна Африка.

Класацията включва изследователи от 22 научни области и 176 подобласти. Тя е съставена на базата на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, съавторство, цитати на статии при различни позиции на авторство, Н-индекс.

Разговаряме с проф. Стоев за развитието на ветеринарната медицина в България, неговите научни разработки и плановете му за развитие.

- Проф. Стоев, двама патолози от Тракийския университет - вие и проф. д-р Мая Гълъбова от Медицинския факултет на ТрУ, влизате в класацията на най-добрите учени в света, направена от университета в Станфорд. Как приемате този факт?
- С проф. Мая Гълъбова работихме заедно на времето, започнахме по едно и също време научната си работа. Тя работеше в областта на хуманната медицина, аз във ветеринарната. Като цяло, моето мнение е, че повече български учени трябваше да влязат в тази класация. Други страни имат по-голям процент включвания в този списък. От университета в Йоханесбург, където работих известно време има включени над 10 учени в класацията. 49 души за България никак не е много, бих казал дори, че това е малък брой. Класацията е направена най-вече на основа цитирани публикации, не толкова на комплексни научни постижения.

- В кои области на ветеринарната медицина са Вашите научни изследвания?
Аз работя в областта на токсикологията, токсикологичната патология – основно с микотоксините. Почти всичките ми проекти са на основа микотоксични заболявания при животните, интоксикации. Във времето, когато започнах работа като асистент в университета , кандидатствах и спечелих 4 последователни проекта с международно участие от фонд „Научни изследвания“ към МОНТ. В тези проекти се включиха и много чуждестранни учени, успях да ги привлека за съвместна работа. От Империъл колидж, Лондон първи се заинтересуваха от работата ми във връзка с локалните ми проекти към МОНТ. Работих с изследователи от много страни- университета Бордо във Франция, няколко университета в Брюксел, ЮАР, Дания, Швеция. В ЮАР бях във връзка с разработването на няколко европейски проекта - в университета в Йоханесбург. Там създадох контакти с учени от цял свят. В този университет преподават учени от САЩ, Европа, гост лектори от различни страни. Почвата в ЮАР беше много благодатна за нови контакти. Освен това в университета Йоханесбург работят хората, които са създали микотоксините. С тези мои колеги след това успяхме да направим редица съвместни изследвания.

- Какво е нивото на българската ветеринарна медицина?
- В България имаме добри традиции в областта на ветеринарната медицина. Опитът ни идва директно от германската ветеринарна медицина. Първите ни учебници са директен превод от немските учебници. Разполагаме със сравнително добра база за обучение, което е много важно. В миналото нашата ветеринарна медицина е била доста добър щит за Европа.
Опитваме се да задържим положението на същото високо ниво, имайки предвид това, че голяма част от кадърните и мотивирани ученици в България отиват да учат в чужбина. Така, за съжаление, нивото на кандидатстващите у нас е все по-ниско. Навремето се приемаше в специалността ветеринарна медицина с отлични и много добри оценки, а сега вече влизат ученици със средни и добри оценки.
Интелектуалният капацитет на тези, които идват да учат има голямо значение в учебния процес. Всъщност, този проблем важи за цяла България. Ако не задържим младите хора, нищо добро не ни чака в бъдеще.

- Предстои откриването на първата ветеринарна болница в Тракийския университет. Ще вдигне ли тя допълнително нивото на обучение по специалността?
- Надяваме се да бъде така. Обучението по ветеринарна медицина във факултета в Стара Загора е много по-добро от това в София – и като база, и като кадри, като преподаване, като равнище на студентите, които завършват. В София колегите не разполагат с толкова добра база. В Тракийския университет създаваме учебната си база от 30 години. Аз съм завършил ВИЗВМ в Стара Загора. Още когато бях студент направихме първата копка на университета. От там нататък през годините непрекъснато надграждаме.

- Търси ли се мнението на науката при решаване на някои проблеми в животновъдството?
- От нас могат да търсят идеи предимно за профилактиката и лечението на животните. За развитието на животновъдството подходът е повече бизнес –каквото се търси, това се и предлага. На времето унищожиха до голяма степен говедовъдството в страната. То се възстановява бавно и трудно през годините. Птицевъдството и свиневъдството го възстановихме сравнително на добро ниво.

- Основният проблем пред човечеството в момента е свързан с пандемията. Ще успеят ли ваксините да решат проблема?
- Предполагам, че ваксините ще сложат постепенно край на пандемията. Коронавирусите при животните, например, се срещат доста отдавна, преподаваме ги от години. Сега този вирус е по-различен и причинява някои проблеми в имунната система, но по принцип коронавирусните инфекции не са толкова страшни. Във ветеринарната медицина те вървят заедно с рота вирусите, срещат се често при телетата.
Имало е други заболявания, доста по-страшни при човечеството. Лошото е, че изпуснаха вируса да се разпространи в целия свят, не успяха да го спрат навреме. Това е пропуск на Световната здравна организация. Ако тя беше взела нещата в свои ръце още от самото начало, можеха да се овладеят нещата. Организацията не алармира световната общественост за този проблем и от там вирусът тръгна навсякъде по света. Всяко едно заболяване в началото може да се локализира, но трябва мерките да се вземат навреме.
Стига да се ваксинират 70% от хората, проблемът с коронавируса може да се овладее. Може би за в бъдеще отново ще има проблеми. При поява на нов щам вече лесно вече може да се отреагира. Най-лошото по отношение на пандемията мина. Хубавото е, че медицината е на доста високо ниво.

- Какви са плановете Ви в областта на науката през следващите години?
- Аз вече съм на 60 години, успях да приключа над 15-20 проекта през годините. Нищо чудно отново да се захвана с нови разработки през следващите години. Наскоро приключих последния си проект, в който участваха учени от 4 страни и 7 университета. Той беше във връзка с билките и възможност за протекция на различни заболявания, микотоксикози. В процеса на работа по проекта се срещнах със специалисти в ЮАР, Индия - не само с учени, но и с народни лечители. Взехме идеи, направихме експерименти. Въведохме няколко интересни идеи за използване на билки в различни случаи – при животни и при хора.

- Ще намират ли билките по-голямо място в лечението през следващите години?
- За разлика от другите лекарства, билките не са толкова драстични върху организма. Влиянието им върху човешкия и животинския организъм е полезно, докато всяко едно лекарство оказва някакви странични, вредни въздействия. Препаратите на билкова основа са здравословни. Доста от билките са пълни и с антиоксиданти, с различни витамини.
Предполагам, че билките ще имат все по-голямо приложение занапред. В ЮАР, например има много билкови аптеки, лекарства на билкова основа , които са много търсени. Има и агенции, които се занимават с въвеждането на различни билки и билкови лекарства в медицината. В България, може би в бъдеще също ще се наблегне повече на билколечението. Не всичко, разбира се може да се лекува с билки, но някои състояния като укрепване на имунната система, заболявания, свързани с определени дефицити определено се влияят много добре.