Днес, 17 януари, народният и църковният календари отбелязват Антоновден, а утре, 18 януари - Атанасовден. Двата празника се споменават заедно не случайно, защото според легендата Антон и Атанас били двама братя-близнаци, които създали ковашките клещи. Това се случило докато двамата работели в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, но Атанас нямало как да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две метални пръчки. Докато се чудел как да го стори, погледът му попаднал на лежащото наблизо куче и свитите му предни лапи. Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правят курбан всяка година на Атанасовден. Затова на техния празник народът почита занаята на ковачите и железарите.

Тазгодишният Антоновден има особено актуално значение, защото старите българи вярвали, че Св. Антоний предпазва от заразните болести - той бори чумата, шарката, "синята пъпка" и други опасни болести, които в миналото са отнемали много човешки животи. За да не произнасят името на болестите, хората ги наричали "лелички", "благички", медени и сладки". Затова наричат Антоновден още Лелинден. Жените правели содени питки, които мажели с петмез и сладко и раздавали на съседите, а една оставяли на тавана, за да омилостивят чумата. На всяка болест се наричало парче хляб и също се оставяло на тавана.

От страх към болестите на Антоновден не се работи нищо, не се чисти, не се плете и шие, защото ако се убоде или нарани човек, трудно зараства. Не се варят боб или леща, за да не се предизвика шарката.

Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).

Братът на Свети Антоний - Свети Атанасий Велики, е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет. Църквата чества светеца два пъти през годината. На 2 май – деня на неговата смърт и датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия – 18 януари.

Тогава народът ни празнува Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят започва да пораства „с по едно просено зърно”. Известно е и вярването че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”.

В Тракийската област на Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести.

Близо 6 200 са имениците, които ще почерпят на днешниья Антоновден и на утрешния Атанасовден в Стара Загора, сочи справката на Дирекция „Гражданско състояние“.

На Антоновден, имен ден празнуват 4 167 старозагорци. Най-много са носещите името Антон – 609, а Андон са 90. С дамския варианти Антоанета, Антония и Антонина са съответно- 534,404 и 43 старозагорки. За имен ден на 17 януари ще приемат поздрави още Донка (1151) и Тонка (417),както и мъжките варианти Дончо (237), Донко (4), Тончо (190) и Тоньо (55), както и съвременното Антоан, което носят 35 старозагорци.

На следващия ден, 18 януари, когато църквата почита паметта на Атанасий Велики за имен ден гости посрещат 1087 господа с име Атанас, 355 с име Таньо, както и 58 с име Наско. 121 са дамите с име Атанаска, а 46- Наска и 207- Тинка. Името си празнуват още Нася (9), Начо (36), Таню (4) и един с име Насо. Общо на Атанасовден за имения си ден ще почерпят 2015 души.