Имената на двама учени от Тракийския университет в Стара Загора: проф. д-р Мая Гълъбова от Медицинския факултет и проф. Стойчо Стоев от Ветеринарномедицинския факултет попаднаха в престижната класация на Станфордския университет за най-добрите учени в света. Класацията включва изследователи от 22 научни области и 176 подобласти. Тя е съставена на базата на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, съавторство, цитати на статии при различни позиции на авторство, Н-индекс.
От България в класацията попадат общо 49 учени, работещи в научни области като физикохимия, медицинска и биомолекулярна химия, енергия, приложна и ядрена физика, биология и ботаника, машиностроене, биомедицинско инженерство, космонавтика и други.
Българските учени в престижната класация са от Българска академия на науките, Софийски университет, Медицински университет София, Химикотехнологичен и металургичен университет, Университет „Проф. Златаров“ – Бургас, Технически университет в Габрово, Тракийски университет- Стара Загора, Технически университет в София и Минно-геоложки университет.

Разговаряме с проф. Мая Гълъбова за тенденциите в развитието на съвременната медицина, за предизвикателствата по време на пандемия и необходимостта от ваксиниране.
- Проф. Гълъбова, как посрещнахте новината, че името Ви се нарежда сред най-добрите учени в света?
-Това признание беше твърде неочаквано за мен. В същото време съм удовлетворена, защото науката, медицината са целия ми живот.
- Влизането на български медик в класацията на Станфордския университет означава ли според Вас признание за нивото на българската медицина?
- Разбира се. Това е признание за научните изследвания, които се правят в България в областта на медицината. Като проверявам списъка от тази класация, аз съм единственият лекар в нея от страната, който се занимава с научна дейност. Има и две колежки от Медицински университет в София, но те са химици, не са лекари. Безкрайно уважавам и проф. Николай Денков от Софийския университет. Медицинските научни изследвания – долабораторните, предклиничните са много развити, но аз мисля че и лекарите трябва да започнат да участват в тях. Едно е да изследваш експериментално, друго е да го приложиш при различни заболявания, при пациенти, морфологично, като мен, или с клинични резултати.

- В кои области от медицината са Вашите научни разработки?
- Аз съм патоанатом, морфолог. Работя с микроскоп и имунохистохимия. Работя върху туморна патология, изследвам туморната микросреда. Имам разработки върху колоректален карцином, карцинома на стомаха и щитовидната жлеза. Наясно съм с това, че за публикации в морфологията трябва да се използват сравнения между няколко метода на изследване. Това съм се стремила да правя и докато бях декан на Медицинския факултет в Тракийския университет, и сега. Създаваме добри лаборатории, които осигуряват използването на тези методи. Освен имунохистохимия, съм работила много с електронна микроскопония. Направих лаборатория по молекулярна патология, в която изолираме ДНК от тумори. Имам около 500 ДНК и материал за изолация на ДНК и РНК от колоректален карцином.

- Дълги години бяхте декан на Медицинския факултет. Има ли слабо място обучението по медицина в България?
- Във всички медицински факултети в България обучаваме студентите по една и съща програма. Различното е, че ние в Тракийския университет работим по стария модел, тоест всяка дисциплина се учи в течение на определени години. В университетите в София и Плевен обучението е по модули. Аз съм привърженик на стария модел. Обучението в медицинските факултети в България е много добро. Моето мнение е, че то е доста по-добро от това на запад. Осъвременяваме непрекъснато познанията с нови дисциплини, със съвременни знания.

- И все пак, доста български лекари отиват да работят в чужбина. Губим кадрите си…
- Имаше навремето една Наредба 34 за специализация на медиците. До преди 7 години ние провеждахме изпити във висшите училища за зачисляване на специалност държавна поръчка на колеги. В министерството имаше отдел, който правеше план и държавата даваше поръчка за определен брой кардиолози, инфекционисти и т.н. Това се отмени и правителството даде право само директорите на болници, ако им трябват специализанти, да ги зачисляват. Директорите обаче нямат пари да им плащат. Така се получи едно недоразумение, заради което лекарите ни да започнаха да заминават в чужбина. За да имаме лекари, според мен трябва отново да се върне държавната поръчка за специализанти.

- Каква е Вашата оценка за работата на българските медици по време на пандемията от ковид?
- Оценката ми е много добра, колегите много се стараят. Има смъртни случаи, защото ние все още не знаем как става разпространението на вируса в тъканите, дали съществува дълго време или не, няма лекарства, които да са универсални. Пациентите се лекуват симптоматично. Ако правехме аутопсия, щяхме да имаме много по-добър поглед върху нещата, но тя е забранена. Добре, че е така, защото иначе патолозите, които и без това са малко на брой, щяха да пострадат…

- Как трябва да продължи живота ни по-нататък? Кога човечеството ще се справи с тази пандемия?
- Аз се притеснявам за отражението на пандемията върху икономиката, защото реално от данъците, които се внасят с развитието на икономиката идват и нашите заплати. Когато тя не работи, всички ще пострадаме. Според мен трябва да се измисли формула да се работи ползотворно. Има начини да се спазват стриктно мерките и икономиката да се развива успешно. Трябва да сме дисциплинирани, се научим да живеем с вируса, да спазваме правилата. Вирусът трябва да свикне с нас и ние с него.

- Какво е мнението Ви за ваксините? Вие ваксинирахте ли се?
- Според мен най-достоверните изказвания за ваксините в България се дават от проф. Чорбанов, който оглавява департамент „Имунология“ в БАН. Направен е модел за наша ваксина, но поради парични затруднения, тя ще бъде осъществена по-късно. Другият учен, когото много уважавам и е компетентен по въпроса за ваксините, това е имунолога доц. Доброслав Кюркчиев.
Ваксинирах се при първата възможност, която ми се отдаде. Ваксинирахме се и тримата патолози в УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“. Според мен трябва да имаме доверие във ваксината, трябва се ваксинираме. След като толкова колеги, учени от цял свят са дали знания, опит, направили са я, трябва да им имаме доверие. Това е единственият начин да ограничим пандемията. Иначе ще продължат да умират хора.