Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев. Гирлянд на славата ще бъде положен пред паметника на големия български поет и революционер в родния му град Калофер.

Тържествената церемония започна с военен ритуал от двора на Националния музей "Христо Ботев", предаде БНР.
По традиция имаше поклонение и пред паметника на майката на великия българин Иванка Ботева. Прозвуча отново първото Ботево стихотворение, посветено именно на нея - "Майце си". Стихотворението е публикувано за първи път във вестника на П.Р. Славейков „Гайда“ през 1867 г.

Публикуваме стихотворението „Майце си“

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!