Арх. Велимир Георгиев е председател на Съюза на архитектите в Стара Загора. В началото на новата година потърсихме от него отговори на въпроси за градоустройството и архитектурата на Стара Загора, които останаха неизяснени през отминалата 2020 година - строителството на многофукнционалната спортна зала "Арена Стара Загора", пространството зад Универсалния магазин, оформянето на нови пространства в посока разкриване на археологическото наследство на Стара Загора.

- Арх. Георгиев, каква беше за архитектурната общност 2020 г.?
- 2020 г. беше трудна за всички ни. Наложи се гилдията на архитектите да се справя с нови предизвикателства, произтичащи от пандемичната обстановка. Наложи се промяна на начина на общуването ни с клиентите. В бранша има една посока на психологически анализ спрямо човека, който стои насреща ти. Добре е да виждаш очите му, да го опознаеш. За разлика от първото затваряне на държавата през месец март, то при втория локдаун в края на годината не се чувстваше същия страх, сковал хората през март.

- Кои бяха основните проекти, които осъществи гилдията на архитектите в Стара Загора?
- Една от знаковите задачи, които вълнуваше всички - не само архитектите, но и цялата общност на Стара Загора, беше реализацията на конкурса за многофункционална спортна зала. Това е едно знаково събитие за града като цяло и за общината. Поздравления за общинското ръководство, че прие препоръките по организиране на такъв конкурс. Той действително е много труден за организация. През последните години Камерата на архитектите и Съюза на архитектите се бори да промени значително подготовката и организацията на подобни задания.

- И все пак конкурсът за спортна зала беше отложен с няколко месеца...
- Конкурсът действително беше отложен , тъй като в началото заданието не беше конкретизирано, изчистено и ясно в конкретни параметри, свързани с участието на желаещи да представят идейните си проекти. Ние, като гилдия, винаги сме настоявали подобни конкурси да бъдат отворени и максимално достъпни до повече колеги и проектантски бюра. Обсъждахме колко е минималното време за изпълнение на една толкова знакова задача. За нас това е не по-малко от 5-6 месеца. Имаме фази на предпроектно проучване, анализ на средата и заданието, проектиране, макетиране, представяне.
Съюзът на архитектите имаше свой представител в журито – арх. Божидар Хинков. Той има опит с изпълнени няколко многофункционални спортни зали в България.

- Разполага ли в крайна сметка Стара Загора с добър проект за спортна зала?
- Проектът е факт. Радостното е, че имаше 13-14 колектива, които участваха в конкурса. След обявяването на резултатите, от Съюза на архитектите входирахме писмо до община Стара Загора с идеята и желанието да се организира отворено обществено обсъждане, в което да бъдат представени детайлно първите три проекта с техните ръководители проектанти и награждаване на избрания проект с изложба, достъпна за всички граждани.

- Защо е необходимо такова представяне?
- За нас това е важно, защото гражданското общество трябва да бъде запознато и информирано защо един проект е спечелил и защо една сграда получава определена функция и форма. Всеки да разбере каква е идеята на проектантите и защо ръководството на общината има увереността да инвестира тези средства конкретно в такава зала, с такъв капацитет. Да се представят план, програма, стратегия за подобен мащабен проект. За съжаление, не се случи такава изложба. Би трябвало да се промени сегашната ситуация да се представя само премирания проект. Като че ли при тази ситуация обществото, в крайна сметка остава неинформирано ,стресирано от избора...

- Кои са най-големите предимства на старозагорската многофункционална спортна зала?
- Със сигурност Стара Загора има нужда от многофункционална зала. Това, което най-много ме притеснява, е периода от одобряването като идейна фаза до крайния период на изпълнение. В случая ще дам за пример бургаската спортна зала, която е добър проект, има средства, но през последните години няма реален отговор кога точно ще бъде завършена. Много е важно построяването да се случи в срока за изпълнение, защото подобни съоръжения изискват голям ресурс от гледна точка на поддръжка и експлоатация. Поддръжката на спортните съоръжения идва доста тежко за общините. В този смисъл се надявам, че община Стара Загора е прецизирала внимателно доколко ренталибна и работеща ще бъде подобна зала за общината ни, с ясно планирана програма за събития и мероприятия.

- Какво стана с пространството зад Унивресалния магазин?
- Имахме стратегия за цялото площадно пространство, което на практика обхваща целия квартал между бул. „Цар Симеон Велики“, ул. „Св. Княз Борис“, ул. „Цар Иван Шишман“ и бул. „Руски“. Това е доста голямо пространство и има нужда от цялостен поглед. Дори може да говорим за връзката му с централния пазар, сградата на общината и централната пешеходна улица, и възможността също да се превърне в пешеходна зона. За съжаление собствеността на подземния паркинг там не е общинска, което създава конфликт на интереси. Направено е обследване, в което се доказа, че носимоспособността на плочата върху паркинга не е добра – тоест, трябва да се прави допълнително укрепване ако тръгнем в посока ново площадно пространство. Това утежни ситуацията.
Имаше опит общината да изкупи паркинга, за да стане собственик на пространството, изключвайки околните сгради. Може би тази ситуация накара общинското ръководство да търси последващо решение – обявяване на нов конкурс, конкретно за парчето, което в началото беше обявено за зелена зона.
Така беше възложен конкурс за проектиране на сграда с отстъпено право на строеж. Участваха няколко проекта и беше оценен този на арх. Чернев и арх. Киряков - един безспорно добър проект. В момента общината подготвя тръжна документация за обществена поръчка за изпълнението на този проект с отстъпено право, който би трябвало да бъде спечелен от някой. Това обаче няма да реши проблемите на конфликтния паркинг. На практика, ще направим една лъскава опаковка на нещо, което ще затъва в годините. Според нас, архитектите, трябва да се излезе от тази ситуация, да се гледа мащабно на цялостния терен – от градската градина до бившето кино „Комсомол“ и да се търси възможност за цялостен проект. Там преди години точно заради немащабно мислене са се появили сгради като Универсалния магазин, жилищия блок, битовия комбинат и други, които смесват функциите си една с друга и нямат място там. Навремето на това място е била чаршията, тоест можеше да се търси преливане от градския базар към по-нискоразположени обекти на търговия и занаяти, зони за отдих. Говорим за едно общо пространство с цел оформяне на пешеходна зона.

- В каква посока трябва да се развива Стара Загора през следващите години?
- Стара Загора има голям потенциал да се развива в културно-историческа посока. При подробния анализ в Общия устройствен план са изборени всички археологически обекти - ние сме на едно от първите места в България по археология и трябва да инвестираме в тази посока!

- Какви задачи си поставя Съюза на архитектите през 2021 година?
- В Съюза на архитектите в Стара Загора членуват 30 души, а гилдията включва 120 души с проектантска способност. Наблюдаваме всички важни и значими проекти в града: Зоопарк в Аязмото , реновация на Руския пазар , ремонт на Станционна градина , музей „Литературна Стара Загора“ и площадното пространство. Надяваме се през тази година да се изгради и оформи пространството пред музея. Идеята е да стане едно добро пространство, свързано с Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия.