Сградата на Централната поща на Стара Загора е богатство за града ни като сграден фонд и като история. При добро организиране на пространствата в нея, тя може да се превърне в Музей на мозайката, на историята на комуникациите и тяхното развитие през годините, в нея да се обособят изложбени зали. В тях биха могли да се подреждат експозиции, да се организират концерти, пърформънси идруги културни събития...

Това е мнението на младите старозагорски архитекти – Велимир Георгиев и Татяна Радева. Те са готови да изминат дълъг път, за да осъществят идеята си, която вече е материализирана в стройна концепция. В началото на 2021 година Георгиев и Райкова ще изпратят официално писмо до ръководството на "Български пощи" с предложение да бъде извършено почистване на мозайките на втория етаж в централната пощенска сграда, където е разположен паричния салон. Там те предвиждат да се монтира подходящо осветление и да се оформи изложбена зала.

Днес в огромното пространство на красивата сграда, строена през далечната 1932 г. върху площ от 14 000 кв. м работят няколко десетки служители на "Български пощи" и "Виваком". Дейността им би могла да се организирана много по-функционално върху площ от 1000 кв. м, а освободеното пространство да бъде превърнато в привлекателно място за хората от града, смятат авторите на проекта.

Подобни пространства съществуват в Европа, в Турция и в много други страни по света, казва арх. Георгиев, който е и председател на Съюза на архитектите в Стара Загора. Практиката показва, че тези места стават притегателни за хора от всички възрасти.

Как ще се организира пространството В старозагорската  поща пустеят около 13 000 кв. м., които биха могли да бъдат превърнати в модерни пространства и да получат нов живот и предназначение. „Сградата е с голяма височина, добра осветеност, намира се на интересна локация, пълна е с история. Това са нейните предимства. Така, например,  в паричния салон на втория етаж има мозайка от IV век – съкровище за нашия град. Тя не е почиствана от цели 10 години“, казва арх. Георгиев.

 В концепцията си архитектите разглеждат възможността в старозагорската поща да се открие не само Музей на мозайката, но и музей на самите пощенски услуги. „В сградата открихме куп интересни артефакти, които ще бъдат много любопитни за съвременното поколение“, убедени са архитектите.  Те вярват, че младите хора се интересуват от къде тръгва историята на комуникациите преди  60 - 80 години, за да се стигне до днешните модерни – смартфони, интернет и социални мрежи.

Една от атракциите в бъдещия музей ще бъде първата автоматична телефонна централа в страната в Стара Загора, както и първата светеща рекламна табела, казват авторите на новата концепция.

В пощата биха могли да се оформят детски работилници. Идеята на архитектите е малчуганите да виждат на място какъв е пътя за изработване на една пощенска марка, да научат повече за нея.

Според директора на Регионалния исторически музей в Стара Загора – Петър Калчев, идеята звучи чудесно и различни варианти са били обсъждани неведнъж. За да се реализира подобен проект за Музей на мозайките ще бъдат необходими много средства и време, заради дългите процедури и законови изисквания. Според него пощата не е най-подходящото място за такъв музей, тъй като пространството е парцелирано на много на брой малки помещения.

За архитектите Велимир Георгиев и Татяна Радева преодоляването на всички тези препятствия е постижимо предизвикателство.

Богата история Изображение на първата старозагорска пощенска сграда след Освобождението е запазено върху пощенска картичка от началото на 20 век. От нея се вижда, че тя е едноетажна постройка, с вход, маркиран от няколко стъпала и със симетрични помещения от двете страни. С времето размерите й стават недостатъчни за разнородните служби и технически съоръжения, а с разрастването на града тя остава встрани от центъра му.

Затова през 1923 г. с решение на Общинския съвет на Дирекция на пощите е отстъпено безвъзмездно място за строеж на нова сграда в югозападния ъгъл на градската градина. През 1928 г.  Народното събрание гласува средства за изграждане на нова Пощенска палата в Стара Загора. Във връзка с това решение общината е принудена да определи нов терен и това е мястото на днешната пощенска палата. Какво е имало на това място в квартала –предполага се, че там е била най-старата джамия в Ески Заара - Авлъджамия, вече много порутена и съборена през 1896 г. После са били разположени дюкяни за зърно и други селскостопански стоки.

През 1929 г. е обявен конкурс за архитектурен проект. Постъпват 15 предложения. Журито не присъжда първа награда, но раздава втора и трета. Втора награда печели проектът „Загора” на архитект Ангел Момов, построил пощите във Варна (1929) и Русе (1930). Така през април 1933 г.  започва пренасяне на всички служби в новата сграда. През месец май е павирана улицата пред сградата и са оформени малки цветни градинки.

Пощенската палата е модерна за времето си постройка и една от красивите обществени сгради в града. За нея са похарчени 2 млн. 762 хил. лв. Инвестицията не е малка, ако се има предвид, че бюджетът на старозагорската община през 1932 г. възлиза на 13 млн. 279 хил. лв.

Сградата е на два етажа с каменна облицовка в основата, красив вход с широко стълбище, обрамчено с каменен ажурен парапет от дясно, когато фасадата се гледа фронтално.

На втория етаж всички прозорци са украсени с табли и полуколони с флорални капители. Официалният вход е в основата на часовникова кула, втъкната в сградата и издигаща се над нея с още три етажа. Всеки ъгъл на кулата е украсен с полуколона. От трите видими страни са поставени часовници. Кулата завършва с открита тераса с ажурен каменен парапет като този на стълбището.

Подобни часовникови кули са част и от други постройки – Халите в Стара Загора, общината в Хасково, търговската гимназия в София от времето преди Втората световна война, пощата в Ямбол и други. Покривът на часовниковата кула е използван и за наблюдения. Снимка от 30-те години на миналия век е запечатала изображение на войник, а до него голяма камбана, част от часовниковия механизъм, с която се отброяват часовете на кръгъл час.

От надписа върху нея се разбира, че е направена във фабрика „Гномон – Георги Хаджиниколов”, където са изработени и циферблатите. Фабриката е основана през септември 1934 г. и е първата часовникарска фабрика в България, която се специализира в изработването на големи часовници за сгради и съоръжения и е поддържала часовниковите механизми в Двореца.

По време на Втората световна война на часовниковата кула, като една от високите точки в града, е монтирана сирена. Тя предупреждавала за въздушните нападения от страна на Великобритания и САЩ.

На 8 септември 1935 г.  пощата в Стара Загора добива национална известност с монтирането в нея на първата автоматична телефонна централа за 600 абоната. По това време градът е областен център и наброява 29 857 жители. Изглежда напълно възстановен след опожаряването и земетресението през 1928 г. Изградени са множеството обществени сгради, училища, магазини, хотели, банки, паркове, градини, красиви частни домове. Старозагорци имат междуградска и международна телефонна връзка, добре уреден железопътен транспорт и автомобилен транспорт до Казанлък и минералните бани в околностите. Културните потребности на гражданите се задоволяват от няколко читалища, кино, театър, музей, симфоничен оркестър, хорови състави, културно-просветни дружества.

(Историческата част от материала е откъс от изследване на проф. Светла Димитрова)