Тежко болни и алергични пациенти не трябва да приемат ваксината, казва проф. Мариана Мурджева, член на Националния ваксинационен щаб и ректор на Медицинския университет в Пловдив

Първата ваксина срещу новия коронавирус, която влиза у нас, тази на Пфайзер и Бионтех е тествана сред над 43000 доброволци с различен здравен статус и вече са известни страничните ефекти, които са се проявили при 4,6% от изследваните. При около 80% от тях се е получило зачервяване в мястото на инжектирането, при около 60% е почувствана лека отпадналост, при над 50% - главоболие, а при около 30% - болка в мускулите, изтръпване и температура. Реакциите са били констатирани най-вече при хора под 55 години.

Общо 6 са смъртните случаи сред изследваните над 43 000 души. Два от случаите са били при хора, приели ваксината и 4 при получили плацебо, но няма данни смъртните случаи да са в следствие на самата ваксина.

Споменатите основнистранични ефекти са типични и при прилагане на познатите ваксини срещу грип и не правят ваксината опасна. Това заяви в предаването „Тази сутрин“ в интервю с Антон Хекимян по bTV проф. Мариана Мурджева, член на Националния ваксинационен щаб и ректор на Медицинския университет в Пловдив.

„Ваксината се счита за безопасна, особено когато се използва тази иновативна платформа, с която е създадена, а именно информационната РНК. Има ограничения при поставянето на тази ваксина, както и при други познати ваксини и тези ограничения са свързани на първо място с алергичните реакции.

Хората с алергични реакции в миналото трябва да бъдат много внимателни при избора на ваксината, с която ще се имунизират срещу Covid-19.“

Друго ограничение при ваксината, както и при други познати ваксини е, че не трябва да се прилага при хора с остри инфекции в момента – включително и с ковид. Това е така, защото ваксината не е лекарствено средство, а средство за профилактика на инфекциозна болест, подчерта проф. Мурджева. „Не може да се очаква от нея аламинутен, бърз ефект. Тя не се прилага при остри инфекциозни състояния, тъй като рискът да усложни клиничната картина е повишен. Всички ваксинации се поставят в добро здраве и ваксините срещу ковид не правят изключение от това правило“.

Ако човек е заразен с коронавирус, но няма изразена, тежка симптоматика, ваксинирането с новата ваксина не е проблем,

посочи проф. Мурджева. Възможно е ваксината да предизвика лека симптоматика, но тя не може да се приеме за опасен и дългосрочен страничен ефект.

„Когато правим избора на ваксината – трябва да оценяваме ползата и рика. Ползата от ваксиниране с тези ваксини, които са преминали всички етапи на изпитване и вече са регистрирани за оценка в Агенцията за безопасност на лекарствата към ЕС, е неимоверно по-голяма, отколкото риска, който е в рамките на хипотези“, потчерта проф. Мурджева.

Тя допълни, че хората с хронични и онкологични заболявания са в приоритетната група за ваксиниране срещу коронавирус, но при определени условия. „Считаме, че всеки един такъв пациент трябва да бъде индивидуално преценен от лекар в зависимост от тежестта на състоянието му. Ако хората не са с изявена симптоматика на клиничното заболяване, те могат да се ваксинират. Ако обаче тези хора са в тежко състояние – например с тежък инсулт, сърдечна недостатъчност, развиващи тежък инфаркт, обострена хронична белодробна болест, онкологично заболяване в терминален стадий, те трябва да се въздържат от ваксиниране, докато състоянието им се стабилизира. Хората, които са с автоимунни заболявания също попадат в групата за по-тежко протичане на инфекцията от ковид. За тях също е нужна индивидуална преценка. Ако са с тежък имунен дефицит, те също трябва да бъдат ограничени от ваксиниране. Ако обаче състоянието им е контролирано и нямат тежка симптоматика, няма данни ваксината да влияе на автоимунните заболявания и този човек може да се ваксинира“.

Проф. Мурджева даде пример с Русия, където ограничават бременните и кърмачките от ваксиниране с руската ваксина „Спутник V“.

Там от ваксиниране се ограничават и хората с автоимунни заболявания. Също така не се ваксинират хора, прекарали тежки рестираторни инфекции по-рано от 2 седмици след преболедуването.

„Всички тези условия, които коментираме, са съпоставими с рестрицикциите при други ваксини, които съществуват илище се появят“, посочи проф. Мурджева.  Тя подчерта, че е доказано точно при ваксината на Пфайзер и Бионтех, както и някои други, че генерира адекватен имунен отговор с поява на антитела някъде след 14-я ден, които достигат своя пик към 28-я ден от ваксинацията. Антителата, които се получават след имунизация с тази ваксина са и неутрализиращи. „Нямаме информация дали антителата, които получават преболедувалите от ковид, имат неутрализиращ ефект спрямо вируса. Но в клиничните изпитвания на ваксината по безспорен начин е установено, че създадените от нея антитела имат неутрализиращ ефект спрямо вируса. Типична е също появата на специфични клетки срещу вируса, които също имат протективен ефект“.

Доказано е, че антителата от ваксините имат протективен ефект и могат да неутрализират вируса. Няма такива доказателства за антителата, придобити от пациентите след преболедуване от ковид. „Има хора, които образуват антитела с нисък титър, чийто ефект много бързо пада. Затова, хората, които са преболедували до 2 - 3 месеца след оздравяването вероятно имат имунен отговор и не е нужно да бъдат имунизирани приоритетно. Но след 3-я месец една такава ваксина може да бъде поставена и при преболедували от ковид. Ако имунизацията се извърши след третия месец, тя едва ли ще навреди – напротив ще подпомогне имунната система да има още по-адекватен имунен отговор“, смята проф. Мурджева.

Остава енигма каква е дълготрайността на имунния отговор от първите ваксини срещу коронавирус. „Няма как да отговорим на този въпрос, защото ваксината е създадена при екстремни обстоятелства. Затова и у нас специализирани имунологични лаборатории вече работят по организацията на проследяването за продължителността на имунния отговор след ваксиниране“.