Извършените от работодателите разходи за PCR или други тестове (например антиген тестове), чрез които се постигат целите на Кодекса на труда, ЗЗБУТ и Закона за здравето, се признават за данъчни цели на основание чл. 11 от ЗКПО. Това обявиха от Националната агенция за приходите (НАП). Данъчните обаче поставят условия - трябва да бъдат спазени изискванията за документална обоснованост, предвидени в чл. 10 от същия закон – т.е. - тестовете са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Кодексът на труда вменява на работодателя задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасността за здравето и живота на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. От своя страна, Законът за здравето регламентира, че при опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общински органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.

Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

От цитираните разпоредби става ясно, че работодателите са задължени да извършват разходи, чрез които да се осигури надеждна диагностика на персонала, така че да се предотврати разпространяване на заразата. В този смисъл извършените от работодателите разходи за PCR или други тестове се признават за данъчни цели.