През третото тримесечие на 2020 г. БВП се понижи с 5.2% на годишна база (сезонно изгладени данни), в сравнение със спад от 8.4% през второ. Потреблението нарасна  начително с 9.3%, а свиването при инвестициите в основен капитал бе ограничено до 5.7%. Възстановяването на вътрешното търсене доведе до забавяне на спада на вноса до  3.4%. В същото време износът намаля с 22.3% и нетният износ допринесе за понижението на БВП.

Краткосрочна бизнес статистика

През септември краткосрочните индикатори показаха подобрение в икономическата активност. Спадът в промишленото производство се забави до 4.8% и бе формиран най-вече от пониско производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ. В някои промишлени сектори като производство на основни метали, производство на метални изделия и производство на електрически съоръжения бе регистрирано по-високо производство и нарастване на износа. Оборотът в търговията на дребно спадна с 6.5% най-вече поради пониски продажби на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. В същото време строителната продукция се увеличи, поради растеж на гражданското строителство. През октомври показателят за бизнес климата се подобри с 0.5 пункта, поради по-добри оценки във всички сектори, с изключение на индустрията. Бе отчетено нарастване на търсенето на услуги и на поръчки в строителството. Натоварването на мощностите в промишлеността се увеличи с 2.4 пр.п. в сравнение с юли, до 72.8%.

Нивото все още остана под регистрираните през януари 78%. След повишаване през два поредни месеца, доверието на потребителите спадна с 1.2 пункта, поради отчетена по-голяма предпазливост на домакинствата при планирането на разходи за стоки с дълготрайна употреба.

Пазар на труда

През третото тримесечие на 2020 г. бе наблюдавано увеличение на заетостта и намаление на безработицата спрямо април-юни, което се дължеше изцяло на сезонни фактори. На годишна база заетостта продължи да намалява, но със съществено поумерен темп. Според данните от Наблюдението на работната сила броят на заетите през трето  тримесечие достигна 3 173 хил. души. По-ниската заетост в сравнение с година по-рано се дължеше изцяло на по-ниското търсене, в следствие на КОВИД кризата. Годишният спад на заетите обаче се понижи. През второ тримесечие заетите бяха с около 180 хил. души (5.6%) по-малко в сравнение с година по-рано, а през третото тримесечие техният спад намаля до 126 хил. души (3.8%). Коефициентът на безработица бе 4.8%, което е с 1.1 пр.п. по-високо спрямо третото тримесечие на 2019 г. Наблюдаваното подобрение на пазара на труда беше съчетано с ускорено нарастване на заплатите през трето тримесечие. Средната работна заплата в страната се повиши номинално с 9.9% на годишна база, спрямо 6% през второ тримесечие. Реалният растеж, дефлиран с ХИПЦ, също се ускори до 9.3%. Текущото развитие се обуславяше от доходите в обществения сектор, с годишен растеж от 12.7%, докато заплатите в частния сектор се повишиха с по-нисък темп, 9%. Нарастване бе отчетено във всички икономически дейности, включително  най-силно засегнатите от ограничителните мерки. Същевременно броят на наетите лица продължи да намалява на годишна база, макар и по-ограничено спрямо предходното  тримесечие. Това свидетелстваше за продължаващото оптимизиране на разходите за труд, което беше най-силно изразено в хотели и ресторанти и транспорт. Единствените дейности с положителна динамика на наетите лица бяха създаване и разпространение на информация и здравеопазване, с растежи съответно от 6.3 и 4.9%. Въпреки отчетените подобрения през трето тримесечие, очакванията на домакинствата за безработицата през следващите дванадесет месеца продължиха да се влошават.

Инфлация

През октомври инфлацията, измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени, беше 0.2% спрямо предходния месец и се дължеше на сезонните повишения в цените на облекло и обувки. Цените на международните полети продължиха да се понижават, както и през предходния месец, докато пакетните услуги за почивка и туристически пътувания в страната и в чужбина поскъпнаха. Цените на тези услуги бяха повлияни и от сезонни фактори, а динамиката беше близка до отчетената през октомври 2019 г.
Общата инфлация за октомври спрямо съответния месец на предходната година остана непроменена за трети по ред месец: 0.6%. Инфлацията при храните продължи да се забавя и достигна 3.6%, в сравнение с 4% през септември. Спадът в цените на енергийните стоки се увеличи до 8.5%, в сравнение с 8.2% през предходния месец. Базисната инфлация леко се увеличи до 1.9% от 1.8% през септември. Това се дължеше на повисоката инфлация при услугите, която достигна 2.8%.

Външен сектор

През август салдото по статия пътувания отново се понижи на годишна база, което се отрази във влошаване и на баланса по текущата сметка.
Акумулираният за годината излишък се сви до 1.9% от прогнозния БВП, при 2.8% за същия период на 2019 г. През месеца приходите от пътувания на чужденци в страната намаляха с 69.5% спрямо август на предходната година, като спадът бе почти непроменен спрямо отчетения през юли. Темпът на понижение на износа на транспортни услуги се ускори до 56.2%, с което общият баланс по услугите се сви до едва една трета от излишъка през август 2019 г. Салдото при услугите намаля съществено през летните
месеци, когато традиционно приходите от пътуванията на чужденци в страната имат основен принос за формирането на излишъка по статията. Съответно от юни се наблюдава и намаление на годишна база на общия баланс на текущата сметка. През август отрицателен принос имаше и търговията със стоки. Износът спадна с 12.5%, воден от пониската търговия със страни извън ЕС. Вносът се понижи с по-умерен темп, 9.8%. В резултат, през август, за първи път от началото на годината, търговският дефицит се влоши спрямо съответния месец на 2019 г.

Финансов сектор

През септември годишният растеж на кредита за частния сектор се понижи леко до 5.9% в сравнение с 6.1% месец по-рано. Това се дължеше основно на забавянето на кредита за нефинансови предприятия - от 2.2% в края на август до 2%, в резултат на послабо увеличение на редовните кредити. Нарастването на кредита за домакинства леко се  ускори през септември до 7.5% на годишна база, при 7.4% в края на предходния месец. Причината за по-доброто представяне беше поограниченият спад на позицията „други
кредити“, докато темпът на растеж на потребителските и жилищните кредити остана непроменен, съответно 6.2 и 12.3%. И в двата сегмента редовните кредити отбелязаха  забавяне, което беше компенсирано от положителен принос от страна на лошите и преструктурирани кредити. Към 28 септември общият размер на безлихвените кредити, отпуснати по Гаранционната програма на Българската Банка за Развитие за предоставяне на помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
COVID-19, достигна близо 80 млн. лв. при 70.7 млн. лв. към края на август.

Фискален сектор

Към края на септември натрупаното от началото на годината бюджетно салдо остана положително, с излишък от 0.7% от прогнозния БВП. Приходите за периода бяха по-ниски с 1.2% спрямо 2019 г., но темпът на спад продължи да се свива. По-умереното понижение се дължеше на положителната динамика през септември в сравнение със същия месец на предходната година. Нарастването на приходите през месеца компенсира част от регистрираните по-рано спадове, с което общото понижение за периода се сви до 0.4% при данъчните и 13% при неданъчните постъпления. Помощите нараснаха с 21% спрямо същия период на предходната година. Разходите през януари-септември бяха равни на направените през деветмесечието на 2019 г. Увеличение бе регистрирано в почти всички групи, като водещо беше нарастването на разходите за персонал, социални плащания и стипендии. Значителен спад имаше единствено при капиталовите разходи. Той се дължи на базов ефект, тъй като през август 2019 г. бе направено еднократно
плащане по придобиване на бойни самолети. На 15-ти септември 2020 г. България пласира еврооблигации на обща стойност от 2.5 млрд. евро. Емисията бе в два транша от по 1.25 млрд. евро и срокове до падежа съответно от 10 и 30 години. Имаше значителен инвеститорски интерес, като постигнатите купон и доходност на 10-годишните облигации а най-ниските досега. 30-годишните облигации са първата емисия с толкова дълъг матуритет. Към края на септември размерът на държавния дълг бе 24.7% от прогнозния БВП.