Преди 2 седмици областният координатор на ГЕРБ, Пламен Йорданов стана доброволец в ковид отделението на една от старозагорските болници. Вече втора седмица той работи като санитар в отделението, грижи се за болните и е в помощ на лекарския екип. За Divident.€U 39-годишният финансист по образование и политик разказа за ежедневието си в ковид отделението.

- Г-н Йорданов, как преминава деня на един доброволец  в ковид отделение?

- Втора седмица помагам като санитар в ковид отделение в  Стара Загора. Всеки ден минава по коренно различен начин, защото обстановката е динамична и непрекъснато излизат нови  предизвикателства. Основно почиствам, свалям бутилките с кислород. Има тежки дни, в които умират пациенти, има извънредни случаи. При суматоха, спешен случай, лекарите се събират много бързо, налага се да вземат решение за спасяването на човешки живот на минутата.

Работя по няколко часа в ковид отделението, защото имам и много други ангажименти. Около 10 минути се обличам, за да вляза при болните, следва цялостна дезинфекция. Имам основно облекло, както и такова, което се слага непосредствено преди влизането при болния. Когато свалиш предпазното облекло, гледката, която виждаш върху лицето си е доста смущаваща. Протоколите в болницата се спазват много добре, надявам се да няма болни лекари.

- Изпитвате ли чувство на страх и как се справяте с него?

- Чувство на страх изпитах, когато влязох за първи път в ковид отделението, изпитвам го и сега. Това чувство не може да отмине с времето, защото не е лесно да погледнеш  действителността в очите. Тук са предимно тежко болни хора, чиято единствена надежда са лекарите. Те търсят трескаво погледа им. От друга страна чувството на страх идва и от това, че всеки се притеснява за живота си, включително и аз.  Вчера, например, разговарях с няколко санитари, които ми споделиха, че в първите дни на работа са вдигали температура от притеснение. Който не е изпитал това чувство, може би няма да ме разбере...

- Вие сте преболедували ковид. Срещнахте ли проблем със здравната система при лечението си?

- Благодарен съм на съдбата, че прекарах леко заболяването, без сериозни симптоми. Въпреки това 14 дни бях под карантина и лежах вкъщи. Няма как да сбъркаш това заболяване с никое друго. Поне усещанията, които получих аз са такива. Първо изпитах доста силни болки в гърба, които при мен останаха до края на болестта. След това загубих вкус, мирис, чувствах се отмалял при извършването и на най-малката  физическа активност. Нямах нужда от влизане в болница, защото не се появиха усложнения. Консултира ме по телефона д-р Кирил Добрев , който ми е  личен приятел. Той е директор на болницата, на която в момента помагам. От една страна моят труд в отделението е жест към него. Виждам, че в болницата лекарите правят невъзможното да помогнат на всеки един пациент. В същото време ставаме свидетели по телевизията на случаи,  в които тежко болни пациенти не могат да стигнат до лекарска помощ. Такива случаи по-скоро са изключение. Българският лекар е всеотдаен, изпитвам респект и уважение към труда му.

- Какво е положението в ковид отделението на болницата, в която в момента извършвате доброволческа помощ?

- Според мен организацията в  болницата е много добра откъм превенция, протоколи за обличане, събличане. Виждам, че лекарите полагат огромни грижи за всеки един пациент. Състоянието по отношението на леглата е динамично. Има дни, в които се изписват хора и се освобождават легла, в друг ден няма пациенти за изписване и не могат да бъдат приети нови.

-  Има ли други доброволци с вас в ковид отделението?

- В болницата, в която работя в момента, няма други доброволци. Виждам обаче, че много млади хора се включиха като доброволци в другите болници, това много ме радва. Според мен  доброволческата дейност е важна преди всичко с това, че вдъхва морална подкрепа на лекарите и медицинските сестри. Тези специалисти са денонощно на работните си места и когато виждат, че навън много хора не приемат насериозно ситуацията и не спазват правилата, се демотивират. Направих си и друг извод. В системата на здравеопазването заплащането не е водещ мотив. Това го разбрах, когато влязох в отделението и видях каква е работата и рискът, който поемат медицинските работници. Трудът на един лекар няма реална цена в ситуацията на пандемия. Парите не могат да те мотивират да влезеш, да работиш там и да рискуваш живота си. Водещ  мотив е изборът да бъдеш лекар и да спасяваш човешки животи.

- Надявате ли се с примера си  да привлечете  други хора да се включат с доброволчески труд?

- Точно с тази цел започнах работа в ковид отделението. Искаше ми се да дам пример на други млади хора, които независимо от професия, религия, политическа принадлежност,  са готови да се влючат в бобата спандемията. Само така можем да покажем, че наистина сме солидарни в тежки ситуации и сме гражданско общество. Посланието ми е да бъдем човеци.

- Как приемате оценката на другите за това, което правите?

- Удовлетворение ми донесе  факта, че доста хора се обадиха, за да ме поздравят. Доста мои приятели се запалиха от решението ми и изявиха желание също да се влючат като доброволци. Това е достатъчно висока оценка за мен.