Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. България е на едно от първите места в това отношение. У нас се регистрират годишно над 80 000 случая с мозъчно-съдови заболяванаия, от които половината са мозъчен инсулт.

Завеждащият отделение „Съдова и ендоваскуларна хирургия“ в Болница „Тракия“, доц. д-р Димитър Петков, и специализантът по съдова хирургия д-р Светослав Бисеров гостуваха в предаването „Часът на Хипократ“ с водещ Валентин Калчев.

Според съдовите хирурзи съществуват симптоми, които подсказват повишен риск от развитие на исхемичен мозъчен инсулт. Когато пациентът не ги пренебрегва, а направи своевременно изследване на сънните си артерии, инсултът може да бъде предотвратен.

Ето какво още казаха д-р Светослав Бисеров и доц. д-р Димитър Петков в ефира на БНР Радио „Стара Загора“:

Д-р Светослав Бисеров: Изследването на сънните артерии може да ни информира за риска от мозъчен инсулт

Водещ: Д-р Бисеров, какво сочат данните по отношение на заболеваемостта от мозъчно-съдова болест в България и в Европа. Къде се позиционираме ние?

Д-р Бисеров: Мозъчният инсулт е една от първите причини за смъртност по целия свят, а България е на едно от първите места в света по този показател – приблизително около 35 300 случая годишно, като при около 7 700 от тези случаи изходът за съжаление е летален.

Водещ: Кои са причините и предпоставките за появата на мозъчен инсулт?

Д-р Бисеров: Инсултът е два вида – исхемичен и хеморагичен. Ние, като съдови хирурзи се занимаваме с профилактиката на  исхемичният мозъчен инсулт. Причината за него е нарушение в кръвоснабдяването на главния мозък в резултат от запушване на някои от артериите му от тромб или от атероклеротична плака. Предпоставките за появата на исхемичен инсулт са високото артериално налягане, повишеният холестерол, захарен диабет, наднормено тегло, застоял начин на живот и не на последно място употребата на алкохол и цигари.

Водещ: Кога мозъчният инсулт води до инвалидизация?

Д-р Бисеров: Тежеста на инвалидизация зависи от засегнатата зона на мозъка и от калибъра на запушеният кръвоносен съд. Най-тежките случаи, при които се стига до инвалидизация и дори до летален изход, са тези, при които има запушване на главните мозъчни артерии.

Водещ: Какви поражения нанася инсулта и на другите системи на човешкия организъм?

Д-р Бисеров: При 25% от случаите се получават говорно-речеви нарушения. Чести са двигателни нарушения със засягане на крайниците – горен, долен или и двата. Нарушава се и гълтането. Мозъчния инсулт е втората причина за появата на деменция и зрителни нарушения, а също така и на епилепсия и депресия в старческа възраст. В голямата част от случайте увредите остават трайни.

Целта на съдовите хирурзи е да открият стеснения в кръвоносните съдове при пациенти, които не подозират, че са застрашени от мозъчен инсулт. Има симптоми, подсказващи възможността за появата на инсулт, но те често се пренебрегват. Най-често стенозите се откриват при пациенти с периферна артериална оклузивна болест, болни прекарали инсулт, както и пушачи и хипертоници.

Оценката на риска става с най-популярния метод - цветно кодирана триплекс сонография  (ехо доплер). Един преглед на мозъчните артерии с апарата може да открие стеснение и атерокслероза по кръвоносните съдове, както и да прецени степента на стеснение в увредените участъци. При прегледа трябва да се направи детайлна оценка и на плаката. Колкото по нееднородна е тя, толкова по-висок е риска от развитие на тромбоза на самия съд или на периферна емболия – „изстрелване“ на малки тромбчета от плаката, които блокират мозъчното кръвообръщение. При налична патология изследването трябва да се повтори след 3 до 6 месеца.

Водещ: Обикновено на каква възраст идват хората при вас с инсулт? Пада ли възрастта на пациентите с това заболяване?

Д-р Бисеров: Да. Имаме пациенти и под 50 години, което е нетипично за тази патология. Статистиката показва, че в България възрастовата граница на пациентите с инсулт е доста по-ниска, отколкото в света и в Европа.

Доц. д-р Димитър Петков: Не пренебрегвайте симптомите на инсулт, които уж отминават

Водещ: Доц. Петков, защо и как се стига до стеснение на сънните артерии?

Доц. д-р Петков: Най-честата причина за развитие на стеснението на сънните артерии е атеросклерозата, подпомогната от диабета и дислипидемиите. В последните години тя прогресивно нараства сред населението и засяга и по - млади хора.

Водещ: Стеснението на сънните артерии ли е водещата причина за риск от инсулт?

Доц. д-р Петков: То е една от водещите причини и се конкурира по значимост със сърдечните аритмии, при които в сърцето се образуват тромби, заплашващи със запушване мозъчното кръвообръщение. Стеснението на сънните артерии протича бавно и често остава незабелязано, в резултат на което инсултът може да е първата изява на бавно прогресираща стеноза.

Водещ: Кои са първите симптоми при инсулт?

Доц. д-р Петков: Аз бих искал да насоча вниманието върху т.нар. транзиторна исхемична атака. Това е инсултоподобна симптоматика, която се развива и отзвучава за 24 часа. При нея  пациентите могат да получат нарушения в говора, изтръпване в крайниците, паретични прояви, които след това изчезват. Могат да се появят отново, но може следващата изява да е инсулт с трайни увреди. Затова клиничната картина на преходната исхемична атака е изключително важна. Тя е сигналът, който говори, че при пациента има стеноза и диагностиката с ултразвук става задължителна. Нашата цел е превенцията, защото, ако се стигне до инсулт, шансовете за овладяването му рязко намаляват.

Водещ: Да кажем сега за времето за реакция при инсулт? Вярно ли е, че понякога е по-добре да се хване такси, отколкото да се чака линейка?

Доц. д-р Петков: Изключително важно е при мозъчен инсулт да се действа много бързо, защото има методики, позволяващи лечение и пълно възстановяване. Това е т.нар. фибринолиза или тромболиза. За съжаление, тя може да бъде изпълнена само в първите 4 часа от развитието на инсулта, затова времето е толкова важно. Болница „Тракия“ е част от европейската система „Ейнджълс“ и поддържа 24-часова готовност за прилагане на това лечение. Разбира се, първият избор е да се обадим на 112. Това са екипите, които могат да ни помогнат по най-бързия начин.

Водещ: Идвайки при вас в болницата този пациент, какви са вашите действия?

Доц. д-р Петков: Първо трябва да бъде поставена точна диагноза и второ да се прецени дали този пациент е подходящ за фибринолиза, защото някой придружаващи заболявания са противопоказание. Фибринолизата може да бъде обща или селективна. Общата се прави чрез специфичен медикамент, който след вкарване в кръвообръщението разтваря тромбите. При селективната фибролиза медикаментът се вкарва до мястото на запушването чрез специален катетър през артерия и така фибринолитикът действа директно в мястото на запушването. По-важния въпрос е, че след успешна фибринолиза, сънните артерии трябва да се проверят, защото зад запушването им може да се крие сериозна стеноза.

Водещ: Какви са обикновено резултатите при прилагане на фибринолиза?

Доц. д-р Петков: Резултатите в преобладаващата част от случайте са добри. Още по време на процедурата пациентите започват да движат крайниците си и да говорят. Това е начинът те да бъдат изведени от това крайно тежко състояние, което ги очаква, ако не бъде приложено навременно лечение.

Водещ: Прилагате ли този метод в Болница „Тракия“?

Доц. д-р Петков: Да, при нас това е методика, която прилагат невролозите и инвазивните кардиолози.  За нас като съдови хирурзи е важно откриването и навременната операция или стентиране на стесненията на сънните артерии.

Водещ: Колко време продължава това лечение и как се променя качеството на живот на тези, които са преживели мозъчен инсулт?

Доц. д-р Петков: Вариантите са два – пациенти, които успешно са преживели лечение с фибринолиза и са се върнали към нормалния си начин на живот и втория – когато въпреки лечението пациентите остават с трайни увреждания, качество им на живот е много ниско и са в тежест на близките си. Затова трябва да се обръща внимание на ранните симптоми и на транзиторните исхемични атаки, за да не се стига до инсулт.

Водещ: Каква е препоръката ви към хората колко често да ходят на профилактичен преглед?

Доц. д-р Петков: Пациентите трябва да се съобразяват със своето здравословно състояние.  Тези, които са с хипертония, диабет, повишен холестерол, данни за запушване на артериите на крайниците трябва да бъдат контролирани по-често. Има високорискови пациенти и на възраст под 50 години, които също трябва да се наблюдават.

Днес има доказателства, че дори и малки, но разязвени стенози могат да доведат до инсулт. Тук е ролята ни като съдови хирурзи – откривайки такива пациенти да направим правилна диагностика и да ги оперираме. Чисто технически операцията не е сложна. Достига се до сънната артерия, тя се отваря и плаката се изчиства, след което се поставя специална заплатка. Това минимизира риска от развитие на нов инсулт. В последните години се развива и ендоваскуларното (безкръвно) лечение на съдовите стеснения. Резултатите от отворената хирургия обаче са по-добри, затова продължаваме да я предпочитаме в повечето случаи.