Когато от ковид почина преди време цяло семейство лекари в Благоевградско не пропуснаха да ме укорят, че съм споделил информацията. Не ме било срам да спекулирам с личното нещастие на едно семейство. И преди бях чувал същия упрек. Не бил виновен вируса, нито професията им. Така им било писано.
Сега почти всеки ден излизат информации за починали лекари. Днес - шефът на хирургията в Хасково и уважаван лекар в Пловдив. Не ги споделям. Надявам се, вече е ясно, че трагедията на тези български лекари не е лична и че ковид не е играчка.

Ненужно е да коментирам колко адекватни са мерките в България, но обвиненията към лекари и болници ми идват в повече. Защо ли?
Вчера решихме с жена ми да отскочим до малко подбалканско градче край Стара Загора на разходка, далече от многолюдните улици тук. По пътя до там зад гърба ни, на изпроводняк, дълго виха линейките, кръстосващи "на пожар" улиците на Стара Загора. Градчето изглеждаше тихо и красиво в есенната си премяна. Влязохме в непретенциозно местно заведение, в което също обикновено няма много хора.

Този път обаче картинката ме изуми - вътре бяха се събрали на една дълга маса най-малко 50 човека, натъпкани един в друг, които хапваха от отрупана трапеза и си викаха наздраве. Отстрани имаше още три малки маси, от които само една свободна. Съдържателят ни прикани да седнем, но отказахме категорично. Отидохме в друго заведение, в което отстоянията между масите беше спазено и нямаше банкетни изпълнения.

В главата ми изплуваха думите на един лекар, който наскоро ми каза така: "Докато едни празнуват, други трябва да ги лекуват". И не само. Изтощени до смърт да понасят упреците, че няма достатъчно легла, че няма кой да обърне внимание на болните. Далеч съм от мисълта, че всички болни носят вина затова, че са пипнали вируса. Но когато вечерта се прибрахме вкъщи и водещата новина по телевизията беше, че в София са заключили в заведение 200 празнуващи, за да не ги глобят проверяващите, нямаше как да не направя аналогия с банкета в малкото градче.

Вчера германското правителство последва примера на Лондон и призова "Стани герой - остани си вкъщи!". У нас подобни призиви са безсмислени, струва ми се. Бабаитлъкът да се покажем по-смели и "по-силни" от вируса е над всичко. И никакъв вой на линейки не може да попречи на банкетното ни настроение и балканските наздравици. Ние винаги имаме поводи какво да празнуваме. Най-пресният - първото място на България по починали от ковид за едно денонощие в Европа. Да ни е честито. И - наздраве, щом сте рекли. Нали най-важно беше да сме здрави... Само че на фона на виещите линейки по улиците на България карикатурите на Илия Бешков не изглеждат никак смешно...