Визитка: Проф. Лилия Пекова е доктор по медицина, началник на Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Има две специалности – по инфекциозни болести и епидемиология.

През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Остър вирусен хепатит С – клинично протичане и изход“,  през 2008 г. става доцент, а от 2017 - професор по инфекциозни болести към Катедра по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология на Медицински факултет към Тракийския университет. Тя е ръководител на секция „Инфекциозни болести“ към същата катедра. От 2007 г. е републикански консултант по инфекциозни болести за Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска области.

Проф. д-р Пекова има научни интереси в сферата на вирусните хепатити и невроинфекциите.

- Проф. Пекова, Клиниката по инфекциозни и заразни болести към Унивреситетска болница в Стара Загора получи отличие от Българския лекарски съюз по повод 19 октомври – Деня на българския лекар. Как приемате това признание?

- Наградата е за принос, развитие и утвърждаване на авторитета на съсловната организация. Аз я приемам като заслужена почит от страна на колегите в лицето на БЛС за това, което правим в тежкото време на пандемия.

Ние сме хората, които лекуват болните от Ковид -19!

За всеки е ясно, че ситуацията не е лека. От вчера  към нас се присъедини и второ ковид отделение, разположено на територията на Отделение по пулмология. Така увеличаваме броя на леглата за пациенти с коронавирусна инфекция. Може да се наложи през следващите дни да добавим и още.

- Каква е ситуацията с болните от К-19 в Стара Загора в момента?

- По медицински стандарт в Инфекциозна клиника разполагаме с 36 легла. В неделя в клиниката имаме 42-ма пациенти, като от тях 27 са с верифицирана ковид диагноза и трима очакват потвърждение, което ще дойде днес, 19 октомври. Част от тях са настанени в новосформираното Ковид  отделение.

В Клиниката по инфекциозни болести се лекуват пациенти с различни инфекциозни заболявания от Старозагорски, Сливенски, Ямболски и Бургаски регион. Що се отнася до Ковид 19 обаче, приемаме пациенти само от Старозагорска област.  Очакванията ни, за жалост, са ръстът на заболелите с новия коронавирус да продължи.

- Има ли достатъчно лекари инфекционисти, които да обгрижват нарастващия брой пациенти в клиниката?

- В клиниката със специалност инфекциозни болести работят 7 лекари, които смятам че определено са недостатъчно. В сегашния бум на пандемията трябва да бъдем поне 10 специалисти, за да върви работата нормално.

- Защо са толкова малко медиците с тази специалност? Вие сте преподавател, мотивирате ли студентите по медицина да изберат професията на инфекциониста?

- Младите хора по принцип изразяват интерес към тази специалност, защото тя е многолика - съчетава в себе си вътрешни, детски болести, тук се намесват неврология, микробиология, епидемиология, вирусология,  дерматология, спешна медицина.

Специалността обаче не е добре котирана в обществото, защото не е добре платена.

Възможностите за работа извън клиниката са ограничени. Пациентът с инфекциозно заболяване трябва да е доста тежък случай, не по силите на общопрактикуващия лекар, за да бъде препратен към специалист инфекционист. А е желателно това да се случва навреме, в началото на заболяването, за да се предотвратят усложнения и проблеми.

 Младите хора не желаят да се ориентират към инфекциозната патология, защото независимо че е интересна, в тази специалност няма достатъчно средства като възнаграждение, с които да посрещат нуждите си.

- Какво трябва да се направи, за да се стимулират повече лекари да изберат  тази специалност?

- Може би в общодържавен аспект трябва да се направи по-добро планиране от страна на МЗ и от образователното министерство, за да бъде ясно къде от какви кадри има нужда. В момента това не се случва и младите медици се оставят да избират това, което за тях е най-привлекателно, тоест най-доходоносно. Ако има глобален поглед и се знае в коя област на медицината не достигат конкретни специалисти, следва да се отпускат места за специализация съобразно нуждите. Мисля че ако местата за специализация са само по държавна поръчка, нещата ще се урегулират.

- Доколко лечението на К-19 в България е адекватно на световното лечение?

- В света липсва единен алгоритъм по отошение на терапията на това заболяване, тъй като то е съвсем ново. Опитаха се различни комбинации от медикаменти, премина се през такива, които в началото обещаваха да бъдат успешни, после се оказа че имат много странични реакции. Мога да кажа, че при нас, в България и конкретно в нашата клиника,

лечението на коронавирус е същото, каквото е в повечето от водещите световни клиники!

Разполагаме с ремдесивир, който стриктно прецизираме в зависимост от клиничната форма на заболяването и състоянието на пациента. Този медикамент е водещ в лечението на Ковид 19 в момента. Прилагаме и кортикостероиди, когато пациентът пристига  с дихателна недостатъчност или я изявява по време на болничния си престой.

Разполагаме и с фраксипарин, който има за цел да предотврати тромбоемболичните усложнения. Известно е, че пациентите често загиват точно от тях. Всичко, което е адекватно в световен мащаб, се ползва и от нас. Прилагаме кислородотерапия, а когато е наложително, консултираме пациентите с реаниматор и те биват поставяни на изкуствена белодробна вентилация.

- Кога хората трябва да потърсят болнична помощ при това заболяване?

- Съветвам болните да държат преди всичко много тясна връза със своите общопрактикуващи лекари. Към настоящия момент такава връзка определено не е налична. Телефонният контакт е едно, на живо е съвсем друго. След като има достатъчно предпазни средства, джипитата  биха могли да извършат клиничен преглед и да дадат насока за по-нататъшно поведение при пациентите.

Обикновено обаче консултацията на общопрактикуващите лекари е само по телефона. Личните лекари съветват хората да се обърнат към тел. 112.

Така линейките хвърчат, често без  да има основание за това.

Пациентите идват, за да бъдат прегледани от нас, вместо от личния си лекар. А ние би трябвало да отделим това време на онези, които наистина се нуждаят от нашето внимане. Това е причина за изнервяне на ситуацията и за допълнително напрежение сред екипа на клиниката. В неделното ми дежурство, например, пристигнаха 5 линейки с пациенти с Ковид 19 – от тях съм хоспитализирала само двама. Останалите върнах обратно – те не се нуждаеха от болнично лечение, но преди това ги разпитах и прегледах, а това отнема време.

- Каква е Вашата прогноза за развитието на болестта и заразата през следващите месеци?

- Не бих могла да имам точна прогноза, защото това заболяване е ново за човечеството. Когато Covid-19 се появи, не вярвахме, че ще стигне и до нас. Дори когато видяхме колко тежко е в Италия, в Испания, във Франция, на хората  пак им се струваше че проблемът е далече. В началото на октомври започна лавинообразна, нарастваща заболеваемост. Моето лично мнение е, че тези случаи ще растат и занапред. Този вирус ще премине през всички нас. До голяма степен съм неспокойна, защото резултатите при макар и малкото случаи, които изследвахме по отношение на протективни антитела след преболедуване, показаха, че

след първия месец няма гаранция за траен имунитет.

Следователно хората могат да се разболеят отново. Парадоксално звучи, но според водещите капацитети се очаква  хората, които евентуално се разболеят повторно да го прекарат по-тежко, защото вирусът вече е променил патологично паренхима на белите дробове и повторната среща ще засили още повече това увреждане.

- Има доста българи, които все още отричат съществуването на болестта. Какво ще им кажете?

- Всеки има право на мнение, но когато сме поставени в такава тежка ситуация като пандемията, в каквато се намираме в момента, трябва да бъдем единни. Не може да се изказва собствено мнение, което противоречи на общоприетото и да се внася разногласие между хората. Учудвам се как е възможно да съществуват все още хора, чието мнение е подвластно на някакви езотерични представи, че ще бъдем чипирани, увредени като нация и т.н.

Не подлежи на съмнение, че Covid-19 съществува.

Аз бих посъветвала хората да бъдат изключително внимателни, особено сега, когато епидемичният подем  бележи връх. Никой не знае колко висок ще бъде този връх. Носенето на маски е една добра превантивна мярка. Хората би трябвало да ги носят и на улицата – например на спирката, докато чакат автобуса да дойде.

Изпълнението на тези мерки зависи от строгостта на контролните органи.

- Много медици се разболяха, някои загубиха живота си. Има ли заразени медици в Инфекциозната клиника в Стара Загора?

- Нямаме заболели от медицинския персонал, защото спазваме изключително строго всички превантивни мерки. Не си позволяваме, дори когато сме извън Ковид сектора, да бъдем без маски или на близко разстояние помежду си.

Освен че не достигат лекари, медицинските сестри при нас също са малко, няма интерес към тази позиция. Не разбирам защо? Имаме необходимите предпазни средства, дават се допълнителни възнаграждения. На практика човек се чувства много по-протектиран от Covid -19 тук, в инфекциозната клиника, отколкото навън.

Над 1500 заразени медици има в страната!

Това трябва да е сигнал за всички. Много е важно чувството за самосъхранение. Маски и шлемове има навсякъде, въпрос на лична отговорност е те да се носят и то правилно.