Първият български индустриалец умрял в нищета, скован от тежка болест, но създаденото от него надживяло вековете

За повечето българи Сливен е известен като Града на стоте войводи. Не всички обаче знаят, че от тук започва индустриализацията на България . В Сливен е построена първата частна фабрика в страната и първата на Балканите държавна фабрика. В основата на индустриализацията стои сливенският предприемач Добри Желязков, получил по-късно прозвището Фабрикаджията. Историята му е изпълнена със слава, но и с трудни житейски дни. Макар че поставя основите на текстилната промишленост у нас и успява да накара лично самия султан Махмуд ІІ да повярва в идеите му и да построи и ръководи в Сливен първата на Балканите държавна фабрика, Добри Желязков  умира в бедност и нищета. Искрата, запалена Фабрикаджията, обаче, подхващат други български предприемачи, които оставят и до днес своя почерк върху икономическия подем на града. Интересен факт е, че още преди първия Закон за насърчаване на местната индустрия, влязъл в сила  през 1894 г, в Сливен вече са създадени 15 текстилни фабрики. И до днес  градът е известен и като град на предприемчивите хора. Често иновациите в текстила, както и в други отрасли, тръгват именно от тук. Наскоро сливенската мебелна фирма „Начеви -90“ пусна на пазара първия по рода си „умен“ диван, а местната шивашка фабрика „Джоди-1“ разработи иновативно зимно яке със соларни батери. Твърдишката фабрика „Аглика“ създаде иновативни тъкани, с които превзема световните пазари...

Първата фабрика в България е била създадена през  1834 г. като едноетажна производствена сграда, разделена на две помещения – предачно и тъкачно. Сградата е била разположена в собствения двор на Добри Желязков,  разказва историкът Тони Димитрова – завеждаща Музея на текстилната индустрия в Сливен, който е филиал на Националния политехнически музей. Фабриката е била оборудвана с текстилни машини - станове с летяща совалка, изработени по руски образци. Отделно е направена бояджийница, а в градината си Добри Желязков посажда непознат на времето у нас храст – зърнестец, който донася от чужбина. Плодовете на зърнастеца Фабрикаджията използвал за боядсиване на преждите и платовете. Произведените от Добри Желязков вълнени платове се продавали много добре заради високото си качество. Успехът на българския фабрикант предизвикал интереса не само на местната турска власт, но стигнал и до управниците в Цариград. В края на 1835 г. Добри Желязков е поканен от Високата Порта и представен лично на султан Махмуд ІІ, който останал силно впечатлен от качеството и европейския вид на платовете му. През 1836 г. султанът издава указ, с който Добри Желязков се освобождава от всякакви данъци и се упълномощава да ръководи производството на платове за облеклото на турската армия. Копие от този ферман днес е показан в сливенския текстилен музей, а оригиналът се съхранява в Националната библиотека „Св.Свети Кирил и Методий“.

Държавната сукнена фабрика Между османското правителство и Добри Желязков се сключва договор за изграждането на нова голяма фабрика. Фабриката се построява от държавата, а Добри Желязков е определен за ръководител на строителството и оборудването ѝ с техника, както и за пускането ѝ в действие. Сградата се намира в северната част на Сливен. И до днес тя изглежда непокътната от времето  и  привлича погледите на жителите и гостите на града с величествената си осанка. Триетажната каменна постройка е с дължина 86 м, широчина 16 м и височина около 10 м. Стените ѝ са дебели около метър, 100 прозореца със железни решетки красят фасадата. С внушителните за времето си размери, тя се нарежда на второ място по големина след  Рилския манастир. Общата ѝ площ възлиза на 15 500 кв.м, а застроената - 3 920 кв.м. Годишното ѝ производство след преустройството стига до 34 500 метра произведен плат. В сградата са работели 14 предачни машини и 88 тъкачни стана. Допълнително са били закупени машини от Русия, Англия и други страни.

Алчност, завист и клевети провалят Фабрикаджията Постиженията на Добри Желязков обаче предизвикват завистта на местната турска администарция и на влиятелните български чорбаджии. След падането на султан Махмуд II, през 1853 г. той е отстранен от фабриката след куп клевети и доноси, че не може неверник да произвежда сукно за турската армия, която по това време се готвела за Кримската война. Работниците обявяват стачка с искане за връщането на Фабрикаджията, но без резултат. Независимо от неуспеха си, стачката на сливенските текстилни работници остава в историята като първия организиран протест, но не против управителя, а в негова защита. Без създателя си обаче фабриката бавно тръгнала към фалит. Фабрикаджията не можал да понесе жестокия удар. Останал безработен, той се разболял и починал.

След Освобождението на България, сградата на фабриката е наета от акционерно дружество „Напредък“, което има за цел да възстанови това производство и наема сградата за 10 години. Част от предприемачите в дружеството постепенно се отделят и създават по-малки, самостоятелни  фабрики в града – тези на Георги Стефанов и синове, фабриката на Калови, Цоневи, на Рохов и други. След това в сградата на старата фабрика се настанява друго акционерно дружество  - „България“, което я стопанисва 14 години. През 1904 г. сградата е отдадена на Министерство на правосъдието за затвор.
Днес тя се стопанисва от Регионалния исторически музей в Сливен и Текстилния музей. Имотът е частна държавна собственост на община Сливен и е предоставен на музея за организиране и разполагане на експозоционни площи, фондохранилища и ателиета, в които са представени запазени, работещи автентични експонати на първите тъкачни и предачни машини в България.

Автор: Алекс ЗДРАВКОВА