Лошата реколта ще удари износа на българско зърно, но няма да доведе до глад в страната

С 30 % е по-ниска реколтата на пшеница в Старозагорски регион в сравнение с миналата година. Основната причина за значително по-ниския добив е сушата, смятат зърнопроизводителите от региона. Пак заради сушата сеитбата на рапица в регион Стара Загора е напълно пропаднала.

За съжаление, метеорологичните прогнози до ноември прогнозират  продължаване на периода на сушата.

Суша за над половин милиард „Около 660 млн. лева ще загубят фермерите в страната заради значително по-ниските добиви на пшеница“, смята Христофор Бунарджиев, собственик на старозагорската търговска компания за земеделска техника „Булагро“. „Не сме имали толкова ниски добиви от 20 години. 2020 година е направо катастрофална! На практика в месеците между октомври миналата година и средата на април през тази нямаше капка дъжд. Зимните посеви не спряха вегетацията, не изпаднаха в състояние на покой. Посевите не можаха да братят, което даде и значително по-ниските добиви“, смята Бунарджиев. Така в баланса на страната липсват около 2 милиона тона пшеница от обичайния общ добив . „Като ги умножим по 330 лв. средна изкупна цена, получаваме цифрата от 660 млн. лева, които няма да влязат при фермерите“, посочва Бунарджиев.

Той очаква ситуацията да повлияе и върху бизнеса със селскостопанска техника, и дори върху арендните отношения. „Финансовите резултати на фермерите тотално объркаха плановете им за инвестиции. Затова и продажбите на селскостопански машини тази година отбелязват значителен спад“.

Очаква ли ни гладна зима? За да компенсират загубите на стопаните, пакетът на директните плащания ще бъде увеличен с 9%, каза в Стара Загора ресорният министър Десислава Танева. Тя се надява поне спадът при слънчогледа да не надхвърли 25%. „Ще изпратим тежка година, особено в Източна България, където влагозапасеността беше рекордно ниска. Приключваме жътвата на пшеницата с добив малко над 4,6 млн. тона вместо обичайните 5,8 - 6 млн. тона. Въпреки лошата реколта, добитото количество е достатъчно за задоволяване на вътрешното потребление - за изхранване и за фураж“, смята Танева. На практика ниските добиви ще се отразят най-вече на износа на пшеница.

В момента тече жътвата на пролетниците – слънчоглед и царевица, където също се очакват намалени добиви. И при слънчогледа, и при царевицата говорим за добиви, които категорично ще осигурят фуражния баланс в страната. „Ще се радвам, ако наистина намалението не прескочи 20-25%, но е рано да се правят точни прогнози“ , допълни Танева.

Сухи пари в сушата Първата мярка за преодоляване на кризата, от която ще се възползват всички земеделски стопани у нас е увеличението на пакетите директни палщания с около 9%. Те ще започнат след 16 октомври. „Взехме решение да прехвърлим 70 млн. лв. от бюджета на Програмата за развитие на селските райони към директни плащания 2020“, посочи Танева. Така, при обвързана подкрепа с обхват животни, плодове и зеленчуци, директните плащания ще отбележат ръст от 13%.

Обезщетението за пропадналите площи ще приключи още през октомври, за да могат стопаните да ползват финансовите ресурси.

Държавен фонд „Земеделие“ също предприема мерки за облекчаване на земеделските стопани в трудната ситуация. За да бъде осигурена сеитбата за следващата стопанска година, е увеличен размерът на кредитирането за семена и минерални торове, както и ставката за декар.