На 27 ноември от 19 часа Държавна опера-Пловдив представя музикалното бижу – операта „Милосърдието на Тит” от В.А.Моцарт.  Последната опера на Моцарт е рядко изпълнявано произведение поради необичайния сюжет и музикалните предизвикателства към изпълнителите. В България операта е поставяна само веднъж. „Милосърдието на Тит” е най-малко популярната от зрелите Моцартови опери. Това обаче съвсем не се дължи на стойността й, защото тя от определена гледна точка е и най-хубавата му опера - операта с най-топла, нежна и деликатна музика. Прекрасна от началото до края, без нещо излишно. Интересът, а и усетът към тази опера на Моцарт обаче постепенно се възражда през последните десетилетия и операта е претърпяла над 20 различни продукции с повече от 100 постановки из различни оперни театри по света.

„Милосърдието на Тит” и „Вълшебната флейта” са двете опери, които Моцарт композира в последната година от живота си - 1791. Интересното тук е, че композиторът започва работа по „Милосърдието на Тит” по-късно, но притиснат от сроковете я завършва по-рано. Операта е поставена за пръв път в Прага три месеца преди смъртта на композитора, при коронацията на Леополд II, император на Свещената Римска империя, като крал на Бохемия. Първата постановка е дирижирана от самия Моцарт. Една любопитна подробност - на същата коронация се изпълнява и друго произведение на Моцарт - меса, която е дирижирана от Антонио Салиери (факт, който хвърля известна светлина върху твърдяната и хиперболизирана завист на Салиери към Моцарт!).

Темата на постановката на Държавна опера-Пловдив е властта и самотата. В центъра на „Милосърдието на Тит“ стои владетел, който не може да се определи – раздвоен между дълга и любовта. „Тит е един от най-големите военнолюбци в историята, той е този римски владетел, който е разрушил Йерусалим дотам, че е останала само Стената на плача. Когато се прибира след тази жестока война в Рим решава да се промени и да бъде добродетел, милосърден, но това не става с вълшебна пръчка и по-скоро се превръща в диктатура на доброто. Той се чувства комфортно, но не забелязва, че вкарва всички останали в катастрофа. Всички герои са съдбовно свързани един с друг, много трудно някой може да се освободи от тази зависимост,“ споделя Вера Немирова, която е поставяла операта и в Люцерн преди повече от 10 години.

Ограничените речитативи, магическата музика с възхитителни хуманистични арии и дълбоко вълнуващи ансамбли превръщат произведението в още един от шедьоврите на Моцарт.