Никола Газдов е предприемач с 15-годишен опит в областта на възобновяемата енергия. Председател е на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) в България. Член на борда на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към базираната в Брюксел браншова организация.

Член е и на Управителния съвет на RPIA - Румънската асоциация на фотоволтаичната индустрия. През 2020 г. учредява RE-Source Southeast - регионален център на глобалната платформа RE-Source, подпомагащ снабдяването на индустриални консуматори в Югоизточна Европа с възобновяема енергия.

Следвал е политически науки и международна политическа икономика в Германия и Великобритания. Има магистратура от елитната специалност на университета в Мюнхен "Източноевропейски изследвания" (East European Studies). Владее английски и немски език.

- Господин Газдов, през последните години сме свидетели на значителен растеж на инвестициите в соларни централи. Имате ли данни за това колко слънчеви централи има вече в България?

- Наистина, след дълъг застой соларният сектор търпи бурно развитие. Само за 5 години фотоволтаичните мощности в страната се увеличиха от 1000 MW до над 3500 MW. Още 1300 MW имат издадени лицензи от КЕВР и вероятно ще бъдат реализирани в следващите две години. Още по-впечатляващо е развитието на глобално ниво. Инсталирането на първия соларен терават отне две десетилетия. Вторият терават бе изграден само за две години. Преди 2030 г. ще започнем да добавяме по 1 терават нови мощности годишно.

- На какво се дължи това бързо развитие?

- Причините са много. Накратко – все по-ниски цени, супер бърза инсталация, много гъвкави български компании. Преди 10 години фотоволтаиците бяха скъпи и се нуждаеха от субсидии. Оттогава цената на компонентите намаля с над 90% и днес слънчевия ток е по-евтин от всяка друга опция. Това се дължи на икономия от мащаба, иновации и безмилостна конкуренция между производителите на соларни панели, инвертори и метални конструкции. При инсталаторите е подобно положението и най-ефективните растат с пазара. Отделно, соларната технология позволява всякакви приложения – както малки покривни централи по 2-3 киловата, така и големи индустриални проекти от стотици мегавати. Тоест, соларните централи могат да захранват всякакви консуматори – от каравана на плажа, до най-големите заводи в страната. Всичко това създаде подходяща среда за български предприемачи и в последните години възникнаха стотици инсталаторски компании, които покриват различните сегменти.

- Няма ли да е твърде скъпо да разчитаме толкова много на соларните централи?

- Нека погледнем какво се случва на електроенергийния пазар. Когато фотоволтаиците работят, цената на тока е ниска. Това е пряка полза за българските домакинства и бизнеси, защото слънчевият ток намалява сметките им. ВЕИ секторът стимулира икономическия растеж и прави бизнеса по-конкурентоспособен, захранвайки го с евтина и предвидима енергия. Неслучайно повечето големи предприятия у нас изградиха солари за покриване на собствената си консумация, а някои вече работят по индустриални проекти за батерии и вятърни паркове. Разбира се, страната ни може да печели и от износа на чиста енергия към Западна Европа и Украйна. Ако искаме да запазим ролята си на регионален износител, трябва да увеличим драстично производството на зелен ток. Така ще намалим и зависимостта си от вносни горива, което ще повиши енергийната сигурност на страната. С други думи, ВЕИ правят България по-независима и икономически устойчива.

-  Разказвате една прекрасна история, но реалността е, че фотоволтаиците произвеждат ток само през деня. Какво ще правим през останалото време?

-  Точно така. За да може ВЕИ да постигнат своя пълен потенциал, трябва да привлечем частни инвестиции в микс от технологии. От огромна важност е да се отпушат инвестициите във вятърни централи. Административните процедури за тяхното изграждане все още са безумно тежки. Това трябва да се промени бързо, надявам се още в началото на следващата година. Защото вятърните централи произвеждат най-много ток в тъмната част на денонощието и през студените месеци, което съвпада с периодите, в които соларите не работят. Друга важна част от пъзела са систмеите за съхранение на енергия. Когато грее слънце и духа вятър, произвеждаме евтин ток. Батериите позволяват да съхраняваме и използваме този ток, когато най-много имаме нужда от него. Не трябва да забравяме, че ВЕИ са местен ресурс, който намалява разходите за внос на горива и засилва енергийната ни независимост.

- Казвате, че ВЕИ правят тока по-евтин, а енергетиката ни по-независима. Традиционно сме свикнали да мислим така за ТЕЦ-овете. Как виждате бъдещето на Стара Загора и региона, които са традиционно свързани с въглищната енергетика?

-  Въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да имат важна роля, макар и доста по-различна от досега. Действително, те все по-рядко успяват да са конкурентни на пазара, защото са изместени от по-евтините опции. Но в последните дни ТЕЦ-овете работят с голяма натовареност и очакваме това да продължи през зимата. Имаше подобни периоди и през лятото. При добро планиране, ТЕЦ-овете ще продължат да имат важна роля като сезонни централи. Когато търсенето на ток в региона е голямо, това предизвиква ръст в цените на електроенергията и въглищните централи успяват да работят на печалба.

- Въпреки високите цени, една от въглищните централи така и не заработи. Опасенията са, че подобно бъдеще може да сполети и другите ТЕЦ-ове. Може ли да има справедлив енергиен преход за регион Стара Загора?

- Напълно възможно е, стига да се мисли и действа стратегически. Всъщност, енергийната трансформация може да донесе много ползи на местната икономика и хората. Нека за разнообразие се фокусираме върху силните страни на Стара Загора. Тук е сърцето на българската енергетика и регионът има огромни предимства – развита инфраструктура, опитни енергетици, отворени към света млади специалисти. Смятам, че справедливият преход означава да запазим Стара Загора и региона като енергиен център. За да се случи това, трябва да се създадат условия за привличане на нови инвестиции.

-  Това е положителният сценарий. Но много хора в Стара Загора се притесняват, че той няма да се реализира и преходът към възобновяема енергия може да доведе до загуба на работни места. Каква алтернатива може да предложи ВЕИ секторът?

- Напълно разбирам притесненията на хората. Когато говорим за промяна, винаги има несигурност. Но трансформацията се случва в цял свят – с нас или без нас. Не можем да спрем технологичния напредък. Нуждата от опитни специалисти, обаче, остава. Всъщност, възобновяемата енергия предлага естествено продължение на работата, която хората от региона са вършили десетилетия. Вместо да се притесняваме, нека се фокусираме върху създаване на нови възможности за бъдещите поколения.

-  Тоест, вие смятате, че ВЕИ секторът може да предложи възможности за развитие на заетите във въглищния сектор?

-  Точно така. Вярвам, че енергийната трансформация не е заплаха, а възможност за създаване на устойчиви и добре платени работни места. В област Стара Загора има хиляди висококвалифицирани специалисти. В същото време, ВЕИ секторът е изправен пред недостиг на подготвени кадри. По неофициални данни, само 10-те най-големи компании за соларни инсталации вече са наели над 8000 души. Освен тях, в България има и стотици по-малки компании, които работят успешно в цяла Европа. Повечето от тях постоянно търсят служители – както инсталатори, така и за поддръжка, управление и мониторинг на вече изградени централи. Работниците от комплекса „Марица изток“ притежават специфични умения. Много от тях бързо ще преминат на работа в новата енергетика и лесно ще се адаптират. Очакваме разкриването и на няколко заводи за производство на компоненти в областта – соларни панели, метални конструкции, електрооборудване, батерии. Те също ще създадат стотици работни места.

-  Какъв е хоризонтът на работните места във възобновяемата енергетика? Има ли наистина стабилна перспектива, или сега се строи, а след няколко години отново ще има застой?

-  Потенциалът за развитие е огромен. При това не само у нас. Да вземем бизнеса с инсталаторите. Българските компании имат много добра репутация и продават своите услуги по цял свят. Това е експортен бизнес, който създава стойност и нови работни места у нас. Наши компании са лидери на пазара в Дания, Германия, Великобритания и т.н. Български инсталатори изграждат ВЕИ централи дори в Африка и Австралия. Развитието на ВЕИ по света тепърва започва. За добрите български компании ще има работа за години напред.

-  Каква е ролята на батериите в този контекст?

-  Системите за съхранение на енергия са ключови по няколко причини. Първо, те ще помогнат на ЕСО да управлява още по-добре електроенергийната система. Второ, батериите ще допринесат за нормализиране на пазарната ситуация – тоест, по-малка разлика в цените през деня и във вечерния пик. Трето, батериите предоставят важен инструмент на индустрията, която има нужда от предвидими графици на производство и консумация. Ако погледнем последните 5 години, капацитетът на батериите в Европа нарасна 18 пъти и в края на миналата година бе 36 гигаватчаса. Всяка от последните 3 години, инсталираната мощност практически се удвояваше. И това е само началото.

В България също започна изграждането на индустриални проекти за съхранение. До 18 месеца ще има поне 2000 мегаватчаса нови батерии. Тоест, системата ще може да приема или отдава по 1000 мегавата за два часа. Благодарение на тези системи, ще можем да съхраняваме евтината енергия, произведена от слънцето и вятъра, и да я използваме в часовете с голямо търсене, за да намалим ценовия натиск върху потребителите.