Има едно неписано правило - че на хората, които са сръчни с ръцете и майсторят разни неща с лекота, хич не им върви приказката. Да не говорим, ако им се наложи да напишат нещо. И обратното – ако човек е сладкодумен разказвач и умее да пише увлекателно, обикновено е с роден с две леви ръце.

Удивително изключение от това правило е сладкодумецът Ганчо Иванов, от чиито златни ръце излизат всякакви дърводелски или железарски красоти, а в същото време умее да разказва и пише с харизмата на истински класик на перото. Доказва го с първата си белетристична книга с разкази, новели и пътеписи „Спомен за доброто“ (2024). За официалното представяне на книгата в къща-музей „Гео Милев“ на 10 октомври залата се оказа тясна, за да побере всички приятели и почитатели на Ганчо Иванов от всички етапи в живота му – казармите на Българската народна армия, в която служи като офицер, журналистическите години в Стара Загора, шофьорската му одисея с тирове по пътищата на Европа и от преживяното време в Италия, където за дълго намира пристан заедно със съпругата си Йовка и работи като дърводелец и майстор на какво ли не.

На представянето дойдоха и повечето от колегите на Ганчо Иванов от годините, в които той работи на във вестник „Национална бизнес поща“. Книгата беше представена от неговата някогашна колега Анжелина Велчева, която е и коректор на книгата, както и лично от издателя Марин Георгиев, стопанин на издателство „Литературен форум“.

Книгата „Спомен за доброто“ също има криволичеща съдба – идеята да бъде отпечатана започва с доброволно събиране на пари между приятели и колеги на Ганчо Иванов – всички са чели някои от новелите и пътеписите му в профила му във фейсбук и не един от тях го е подканял: „Ганчо, напиши книга!“, или „Ганчо, моля те, непременно напиши книга!“, или „Ганчо, ако не напишеш книга, направо не знам!“. Сред тях е и издателят Марин Георгиев. И няма как да е иначе. Отворете „Спомен за доброто“ на която и да е страница – просто така, напосоки, и прочетете няколко изречения. Нанизаният като блага броеница разказ на Ганчовите преживелици неусетно ще ви отнесе някъде далече – във времето и в пространството.

Финал на финансовите лъкатушения по издаването ѝ дава Община Стара Загора, която добавя (по-голямата част) от липсващата сума и книгата излиза на бял свят.

„ Още от студент имам слабост към мемоарната литература, към достоверната литература. Критикът Георги Янев ми говори преди 3 години, че има един бивш военен, който пише интересно. После видях, че събират пари да му издадат книгата. Много се зарадвах, когато разбрах, че са избрали мен да го издам“, каза издателят Марин Георгиев. Прочита само три от разказите на Ганчо Иванов и отсича – „Това трябва да се издаде!“. После прочита цялата книга и открива други, още по-завладяващи истории, някои от които му стават любими завинаги. Някои от тях го разплакват. Като разказът за „Лейтенант Коля“ или тъжната история на малкия герой в „Ахмед“.

Авторът написва повечето от историите си именно в Италия, където живее през последните години. Довършва книгата в България, където от известно време семейството му обитава стара българска къща в старопланинската махала Куманите на Дряново.

„Спомен за доброто“ не разказва измислени истории. Ганчо Иванов е преживял, общо взето, всичко, което ще прочетете върху близо 200-те страници на книгата. Посвещава първата си книга на своята голяма и единствена любов - съпругата си Йовка. Има двама сина. Корицата на „Спомен за доброто“ е подарък за Ганчо Иванов от сина му – Огнян, който е наследил от родителите си дарбата на художник. Нарисувал е един Дон Кихот до магаре сред пасторална картина с ветрена мелница в далечината. Така синът е усетил многоцветния живот на своя баща, изпълнен с пътувания и случки.

Разказите в „Спомен за доброто“ са обединени в няколко раздела. Първият събира истории от детството и младостта на автора от „Махалата“, в която израства.

„За мен и за връстниците ми бе онова вълшебно място в центъра на Стара Загора, в което отраснахме и станахме хора, или не станахме.“, пише авторът в първите редове на книгата си.

„Ганчо винаги е бил добър колега, добър човек и добър приятел. Несъмнено това е причината тази зала днес да бъде пълна до краен предел. Той е от онзи особен вид хора, които излъчват доброта и биват запомнени с добро. Отдавна доказа, че е и добър писател. Ще усетите това излъчване за доброта и когато разлистите „Спомен за доброто“, каза при представянето на книгата Стоян Стратиев, приятел и някогашен колега на автора от вестникарските му години.

Прегръдки, топли думи и сълзи от вълнение подариха на автора многобройните негови приятели, които чакаха чинно на дълга опашка, за да получат автограф, отнасяйки вкъщи своя „Спомен за доброто“.