Проф. Николай Михайлов е предприемач, инженер, кандидат на техническите науки, преподавател в УАСГ. Преди 30 години поставя началото на „Трейс Груп Холд“.
Пътят му в бизнеса започва от Стара Загора.
Днес проф. Михайлов е председател на УС на фондация „Трейс за хората“ и на сдружение „Български форум за транспортна инфраструктура“. Той е член на УС на фондация „Буров“, член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Медицински университет, доктор хонорис кауза на Тракийския университет.

На 5 октомври проф. Михайлов беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.

- Проф. Михайлов, какво е за Вас Стара Загора?
- Стара Загора е любов, този град е начало на пътя ми. Където и да ходя, винаги правя сравнение със Стара Загора. Това ми дава енергия, сила да продължа напред.
Някъде бях чел, че са наричали Стара Загора на времето „малката Атина“. От доста време живея в Атина и казвам с гордост на хората там: Аз съм от Стара Загора и в момента живея в по-голямата Стара Загора.

- Нови проекти ли стартирате в Атина?
- Поставихме си за цел да развием „Трейс“ в посока Гърция. За да развиеш един пазар обаче, трябва да познаваш много неща. Необходимо е да се потопиш задълго в местната обстановка, да разбереш законодателство, обичаите, начина им на живот.
През последните години развивам основно стратегическата дейност, развитието на „Трейс“, включително извън България и в новите направления в строителството.

Освен пътното строителство, навлязохме в мостовото строителство, в ж.п. строителството и дори то стана водещо за нас. Сега в Сърбия изпълняваме огромни ж.п. проекти. Изпълнихме и ж.п. линията Стара Загора – Бургас. В Румъния правим магистрала в посока от Букурещ към Молдова.

- Каква е формулата на успеха на добрия предприемач?
- Необходимо е проучване на пазара, необходима е и адаптация. След като получиш информация, трябва да имаш умението да действаш спрямо местната обстановка, а не да кажеш: „Аз съм от Стара Загора и ние там правим нещата така…“
Когато разбереш характерните особености на съответната държава, трябва да се адаптираш към нея, да я приемеш като своя, за да може и там да те приемат като свой….

- Много млади хора искат да станат предприемачи. Какво ще посъветвате тези, които желаят да направят собствен бизнес?
- Младите хора, на първо място трябва да изберат в кой занаят ще развиват предприемачество. Само по себе си предприемачеството е занаят. Бизнесът произлиза от това да създадеш нещо, да направиш нещо полезно за хората, което те да купят и принаденият продукт да остане при теб. След като избереш в коя сфера искаш да се развиваш, е хубаво да насочиш средното си образование, висшето в тази посока.
На моите студенти казвам: Наученото е азбуката на знанието. За да постигнеш знание, трябва да използваш наученото в полза на себе си и на обществото. Затова предприемачът трябва да мине по този път.

Младите хора остават понякога с грешно впечатление: Ще купя този телефон за 1000 лева, ще го продам за 1100. Значи съм предприемач. Бих казал, че това е търговия на елементарно ниво. Предприемачеството е да създадеш по-добър телефон и да кажеш: Аз пак ще ти го продам за 1000 лв., но моят телефон има 1 опция повече от този…

- Другият почетен гражданин на Стара Загора тази година е математикът Любомир Любенов. Има ли нещо общо между предприемачеството и математиката?
- Има, разбира се. За да станеш добър занаятчия, трябва да имаш добри знания. Ако те са свързани с приложните науки, винаги в основата е математиката. Кольо Фичето, например е бил изумителен математик. Той е научил занаята и е направил успешен бизнес. Отишъл е при Мидхат паша и му е казал: „Аз този мост ще го направя за 700 гроша“. Направил го е и е получил своята плата или, както казваме днес, своята печалба.

- Какво е посланието Ви към младите хора на Стара Загора?
- Ние имаме блестящи математици. Няма лошо след това да отидат да учат в Оксфорд или където и да е по света. Ако обаче този кадърен математик остане да работи в Англия, в САЩ, къде остава принаденият продукт? Ние създаваме успешните предприемачи и ги продаваме. Често водя разговори с ученици и казвам на най-сериозните така: Аз ще ви помогна да завършите, да вземете занаята в България. След това вие го усъвършенствайте в чужбина. Иска ми се най-интелигентните деца, които завършват в България да ги изпратим да учат и в чужбина, но да им предложим след това адекватни условия за работа в България. Така правим ние в „Трейс“ - имам над 150 души в компанията, които съм върнал от чужбина, предлагайки им желаната от тях работа.
Ние предлагаме заплата и развитие както във всяка западна фирма. Защо тогава този кадърен млад човек трябва да ходи в чужбина? Трябва да спрем да продаваме интелигентните български деца навън!